В село Даулатдия в Бангладеш всеки ден над 1500 жени и момичета предоставят сексуални услуги на около 3000 мъже на срамно ниска цена, често едва 2 паунда на клиент. Това е един от най-големите легални публични домове в света, но и място, където човечеството не е живяло отдавна.
Много момичета са отвлечени, продадени от семействата си или измамени от момчета и сводници и изпратени в проституция в това село.
„Просто искаме да играем. Иска ни се някой да ни намери друго място, някъде навън, където да живеем“, каза едно момиче, чийто живот, както на хиляди други, беше съсипан от капана на тази система.
Селото е покрито с навеси от гофрирана ламарина, тесни улички, канали, пълни с мръсотия, и магазини, а цялата общност функционира около публичния дом с мълчаливото одобрение на властите, които години наред игнорират злоупотребите .
„Ако жена ми разбере, ще ме убие“
„Има млади и стари. От десет до четиридесет години. Цените зависят. От 60 цента до 10 евро “, каза един шофьор на камион през смях.
Даулатдия се намира по поречието на река Падма, точно до жп гарата и кея, което го прави удобна спирка за шофьори на камиони и пътуващи.
„Ако жена ми разбере, ще ме убие“, каза един от тях в интервю за документалния филм на ARTE.tv.
Момичетата, които попадат в Даулатди, обикновено дължат по 200-300 долара на мадамата, която ги „купува“ и ги държи, докато не изплатят дълга. А когато го върнат, няма изход. Работата в проституцията продължава, само че те вече не са под ничий формален контрол.
Една жена каза: „Бях на осем години, когато ме доведоха тук. Жената ми даде два шоколада. Влязохме през входната врата, а тя излезе през задната. Продаде ме. Не ме пуснаха да си тръгна. Бях ужасена.“
Днес жената има свои деца и все още мечтае да се върне: „Ако я видях, нямаше да й кажа нищо. Просто щях да й дам каквито пари поиска. Само да ме върне на училище. Оттам нататък ще се оправя сама.“
До 1000 деца живеят в Даулатдия, предимно в същите стаи, където работят майките им.
Една майка признава: „Трябва да приемаме клиенти пред очите й. Трябва да оцелеем, да ги образоваме, да ги храним. Как иначе?“
Тяло за хляб, душа за оцеляване
Мъжете, които идват в Даулатдия, нямат никаква вина.
„Идвам да се отпусна. Работя здраво и си почивам тук. Взимам си този, който ми харесва. Нито твърде светъл, нито твърде тъмен – среден. Не се чувствам зле. Просто се забавлявам. Всеки трябва да се забавлява“, заяви един „клиент“.
Въпреки ужасяващите условия, секс работата е законна в Бангладеш, но само в регистрирани публични домове. Повечето жени и момичета обаче работят на улицата или в частни домове, което ги излага на допълнителна опасност от полицията, насилие и болести.
В Даулатдия дори мъртвите нямат мир. Възрастна жена, която живее там от 50 години, разказа как е трябвало да наеме трима наркомани, за да погребат мъртвороденото бебе на съседката й: „Те бяха единствените, които искаха да я докоснат. Аз ги умолявах.“
В миналото телата са били хвърляни в реката, защото жителите на други села не са им позволявали да ги погребат в земята.
Организации като „Амнести интернешънъл“ и местни неправителствени организации се опитват да посочат злоупотребите и нечовешките условия в това село от години. Миналия месец „Амнести“ заяви: „Към жените от Даулатдия: вече няма да мълчим. Време е да затворим това място и да построим истински домове и безопасни работни места за жените.“
Но властите все още мълчат. А нови деца растат в стаи, пълни с болка, гледайки същите сцени, които майките им са гледали преди 10, 20 или 30 години.












