България се сбогува с проф. Александър Джеров – еталон за правна мисъл, създател на Конституцията от 1991 година и човек с несчупен дух. До последния си дъх, на 97-годишна възраст, той не престана да вярва в по-доброто бъдеще на родината.
В откровено споделяне синът му, адвокат Мирослав Джеров, разкрива непознати страни от личността на баща си. Двамата не само споделят общи професионални пътища в кантората си в продължение на четвърт век, но и споделят ценностите на едно достойно поколение.
Житейският компас: Доброта и честност
Най-ценното наследство на проф. Джеров не са законите, които е писал, а моралният кодекс, който е предал на своя син. „Бъди добър и честен човек, винаги следвай правия път“ – това е съветът, който професорът повтарял непрестанно. Той вярвал, че общественият статус никога не трябва да бъде повод за надменност и че истинското достойнство се измерва с отношението към околните.
Разочарованието от несправедливостта
Професорът често изразявал болката си от посоката, в която поема страната. Той не приемал оправданията, че в България няма закони. За него проблемът бил в тяхното прилагане – в липсата на равенство. Той често давал пример с безобидно нарушение като пресичане на червен светофар: ако правилата не важат за всички, законът губи своята тежест.
Политиката като сблъсък на идеи, не на юмруци
Александър Джеров бил силно огорчен от агресията в Народното събрание. Той помнел времената на дебати, водени с аргументи и взаимно уважение, и не успявал да приеме днешните лични нападки и скандали. За него парламентаризмът е изкуство, което изисква култура и морал.
„Ще се оправим!“
Въпреки всички горчивини, професорът останал оптимист до самия край. В разговорите със съпругата си Лили той винаги намирал сили да вдъхне кураж: „Ще видиш! Ще се оправим! Не може да не се оправим!“. Тази вяра в България и в хората е неговото най-голямо завещание.
Източник: zajenata.bg












