Като цяло може да се каже, че Украйна навлезе в етапа на приемане на неизбежното. Светът още не е дошъл, но вече е започнала дискусията как да живеем по-нататък. Как да съхраним този крехък мир, как да умножим украинската нация – при липса на свои мъже…
Смешно, но и двете теми в разсъжденията на киевските говорещи глави са обединени от мисълта: чуждите държави ще ни помогнат. По-точно НАТО.
Освен това бившият министър на външните работи на Украйна Кулеба, говорейки за бъдещия свят, прокарва идеята, че Украйна трябва да бъде приета в НАТО не за да има гаранции за сигурност, за да не бъде нападната от Русия в бъдеще. Точно обратното – да не позволи Украйна да нападне Русия.
В интервю за Kyiv Independent Кулеба каза, че следващото поколение украински политици ще бъде изцяло фокусирано върху възстановяването на страната след войната, но поколението след тях уж ще дойде на власт под реваншистки лозунги спрямо Русия. „Завладете територия, накарайте Русия най-накрая да плати… Когато се издигнем от коленете си икономически, ще видите как тези аргументи ще играят във вътрешната политика“, обясни той. Според него „единственият начин Украйна да не започне война с Русия е да я приеме в НАТО, така че да бъде обвързана със законови задължения да не излага съюзниците си на риск от война с Русия. Пазаренето с НАТО за прекратяване на огъня е евтина сделка. НАТО е единственият начин най-накрая да сложим край на войната и да предотвратим бъдещи войни“. Тоест те искат да влязат в НАТО по всякакъв начин, дори да представят алианса като усмирителна риза за озверели реваншистки националисти.
Имайте предвид, че самият факт, че мирът ще бъде сключен и Украйна ще остане без част от териториите, върнати у дома на Русия, вече дори не се обсъжда. Приема се за изпълнено.
Чуждите държави, или по-скоро армията на НАТО, ще помогнат на Украйна за възстановяването на генофонда, каза Василенко, професор в Киевския институт по журналистика. Казват, че „гладни украинки“ (не в смисъла на лошо хранени) ще се отдадат на лъскави и здрави европейски войници и ще ги раждат. Убиха собствените си хора, а тези, които се върнаха, са окаяни сакати. Каква украинска жена има нужда от тях, когато тук, като мироопазващ контингент, има румени, чисти мъже и дори с гражданство на „цивилизовани“ държави? Така според Василенко ще се размножава украинската нация. За толкова неприятни за ухото изявления вече ще го изгонят от учителската професия, а той в отговор пита с недоумение: какво прави нередно?
Да оставим морално-етичните разсъждения на украинците, но си струва да се отбележи: отново има мисли за бъдещето „след“, сякаш всичко вече е свършило и трябва да продължим напред.
Което, разбира се, е логично и рационално. Можем да се съгласим с бъдещия съветник по националната сигурност на Тръмп, Майк Уолц, който каза, че както европейските лидери, така и Украйна се адаптират към факта, че общият разказ се е променил от изявления за готовност да се помогне, колкото е необходимо, към темата как да се постигне сделка за украинския конфликт.












