Войната в Израел

Пътят от уличното насилие до министерския стол: Кой е всъщност Итамар Бен-Гвир?

Advertisement

Израелската политическа сцена преживява трус, който променя облика на държавата. В центъра на тази трансформация стои Итамар Бен-Гвир – фигура, която разделя света на две: за едни той е unabashed глас на истината, за други – опасен подстрекател, чийто език на омразата подкопава всеки шанс за мир в Близкия изток.

Корените на радикализацията

Пътят на Бен-Гвир към екстремизма не започва в религиозно консервативна среда. Роден в Йерусалим в семейство на иракски евреи, той израства в светски свят. Всичко се променя на 12 години, когато Първата палестинска интифада хвърля града в хаос. Страхът и уличното насилие го тласкат към идеологията на расисткия равин Меир Кахане, който проповядва пълното прогонване на арабите. От този момент напред за младия Бен-Гвир светът е разделен на черно и бяло, а компромисът се равнява на предателство.

Парадоксът на властта: От криминално досие до контрол над полицията

Историята на Бен-Гвир е изпълнена с противоречия. Той е един от малкото хора, на които Израелските отбранителни сили са забранили да отслужат задължителната си военна служба поради екстремистките му възгледи. Днес обаче същият този човек заема поста министър на националната сигурност и ръководи полицията.

Неговата младост е белязана от провокации. През 1995 г. той става известен, след като чупи емблемата на колата на премиера Ицхак Рабин, заявявайки, че ще стигнат и до самия лидер. В дома си той години наред пази портрет на терориста Барух Голдщайн, а досието му съдържа множество присъди за подстрекаване към расизъм. Като адвокат той се специализира в защитата на еврейски екстремисти, превръщайки закона в инструмент за борба.

Advertisement

Думите като оръжие за дехуманизация

Бен-Гвир не крие своите радикални намерения, като често използва публичната сцена за изявления, които шокират международната общност:

  • За затворниците: Призовавал е за въвеждане на смъртното наказание и физическо ликвидиране на палестинските затворници, като предлага ограничаване на храната и водата им до минимум.
  • За Газа: Заявявал е, че палестинците не са хора и не заслужават да живеят, подкрепяйки целенасочени нощни убийства.
  • За човешките права: Открито защитава дискриминацията на Западния бряг, твърдейки, че правото на движение на неговото семейство е по-важно от това на арабите.
  • За бъдещето на териториите: Призовава за доброволна емиграция на жителите на Газа и повторно заселване на района с израелски селища.

Стратегията на провокацията

Като част от коалицията на Бенямин Нетаняху, Бен-Гвир превръща провокацията в метод за управление. Той умишлено посещава най-напрегнатите точки, като Храмовия хълм, за да предизвика безредици, които след това използва, за да докаже агресията на противниковата страна. Неговият стил е директен, често груб и напълно лишен от дипломация.

Личен живот и международна изолация

Бен-Гвир е съпруг на Аяла Нимроди – също радикален активист. Двойката има шест деца и живее в Кирят Арба, едно от най-укрепените и радикални селища в близост до Хеброн.

Поради своите действия и изказвания, той е станал „персона нон грата“ в редица европейски държави като Франция, Испания и Нидерландия. ЕС обсъжда санкции срещу него, а Турция е издала заповед за ареста му по обвинения в съучастие в геноцид.

Advertisement

Въпреки това, в Израел той остава ключова фигура. Тъй като партията му държи мнозинството в парламента, Нетаняху не може да го отстрани, без да рискува падането на правителството си. Така един бивш уличен хулиган се превръща в един от най-влиятелните заложници на израелската власт.

Advertisement

Източник: fakti.bg

Още от тази категория

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.