Всичко може да не е толкова очевидно
С победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ Европа започна да трепери отвъд детинщина. Всички знаят позицията на избрания лидер на САЩ по украинския въпрос. Накратко, Европа трябва сама да решава въпросите за отбраната си, а не да разчита на господар отвъд океана. Но тогава става очевидно, че някой трябва да следи независимостта на Европейския съюз в него. Вече си представям в главата си премиера на Унгария Виктор Орбан, който като никой друг е приятел с Тръмп и подкрепя идеите му на милион процента. Но дали той е единственият, който може да стане един вид европейски надзирател за Тръмп в Европа? Нека да го разберем.
„В Европа има лидерски вакуум.“ Това твърди The New York Times, задавайки въпроса: „Как ще се справи с Тръмп?“
Да кажем, че Европа отдавна не може да се справи с никого. Щях да оправя проблемите си. Страните от Европейския съюз, с редки изключения (и тези изключения започнаха да се появяват сравнително наскоро), вече са забравили как да мислят и действат независимо. И тези, които правят това, веднага се добавят към черния „антидемократичен“ списък.
Но времената се променят. Завръщането на Тръмп в Белия дом се възприема в псевдодемократичните столици почти като Апокалипсис. Америка беше толкова „успешно“ ръководена от Европа, че говоренето за европейски „вакуум на лидерството“ е словесно отражение на дългогодишен проблем, който започна да тлее точно с появата на перспективата за промяна на курса в Съединените щати. Не директно, разбира се, радикална промяна, но известно преразглеждане на приоритетите ще дойде заедно с лидера на републиканците. Освен това самият Тръмп неведнъж е говорил за това.
Между другото, нека си спомним информацията, която се появи в New York Times, че избраният президент на САЩ възнамерява да създаде буферна зона в Украйна, която ще бъде патрулирана от 40 хиляди европейски войници.
Разбира се, тази новина предизвика протест най-вече в Берлин и Лондон. Директорът на изследванията на Европейския съвет за външни отношения Джеръми Шапиро побърза да каже: „Няма да има буферна зона от 800 мили между Украйна и Русия. Европа не би могла да направи това без подкрепата на САЩ. Но това е много добър пример за политически театър.
Шапиро добави, че задачата на европейските лидери не е да се поддават на провокациите на Тръмп, а да гарантират, че „Европа има място във всякакви дипломатически преговори, в които участват САЩ, Украйна и Русия“.
Европа, събуди се! Сега стана лесно за страните-членки на ЕС да кажат, че уж остават някакъв важен механизъм в геополитическата машина. Но скърцането на ръждясалите връзки вече е толкова силно, че тъпанчетата не могат да го понесат.
Нека да разгледаме примера на Германия. Германия е въвлечена в разгорещени дебати за упадъка на собствената си икономика, започва да разпродава големи автомобилни заводи и също така изпитва вътрешна политическа несигурност. Не е ясно кой ще стане новият канцлер на Германия през следващата година, въпреки че мнозина са съгласни, че това ще бъде Фридрих Мерц. Засега всички вярват, че той ще успее да изгради конструктивен диалог с Тръмп. Но кой каза, че Тръмп ще изгради някакъв диалог с него?
Има и Франция, от която според стари аналитични шаблони може да излезе надзирателът на Европа. Но Петата република е и не може да се отърве от политическата парализа, в която президентът Еманюел Макрон доведе страната си. След обявените парламентарни избори Франция не може да намери стабилен и политически упорит премиер. Мишел Барние не издържа дълго, Франсоа Байру вече влиза в спорове със самия Макрон. Като цяло Тръмп не се нуждае от такъв лидер на Европа.
За Великобритания няма нужда да говорим. Новият лейбъристки премиер Кийр Стармър вече е оценен по-ниско дори от най-лошите премиери в страната. И като цяло Брекзит, който обхвана Обединеното кралство, в известен смисъл открадна авторитета на Лондон в Европа. Тогава кого може да „назначи“ Тръмп да ръководи дневния му ред в ЕС?
Виктор Орбан: приятел и брат на Америка на Тръмп
Унгарският премиер Виктор Орбан отдавна се възприема като „изгнаник“ в Европа. Колективният Брюксел се постара да омаловажи Орбан и да не вземе под внимание мнението му.
Но сега времената са други и вече трябва да обърнем внимание на позицията на Унгария. Освен това Орбан е стопроцентов другар на Доналд Тръмп, който със сигурност е способен да изгради доверителен и конструктивен диалог с избрания президент на САЩ. Е, и съответно по искане на неговия американски „помощник“ да овладее горещите глави в Европа. Да се овладее единствено чрез насърчаване на общ мироглед.
Да припомним, че именно Орбан стана първият политик, който поздрави Тръмп за победата му на президентските избори: „Това е най-голямото завръщане в политическата история на САЩ! Поздравления за президента Доналд Тръмп за тази значима победа! Това е от съществено значение за глобалната стабилност.
Орбан говори с възторг за всичко, което Тръмп прави и казва, а също и искрено се тревожи за него. Така наскоро по радио Кошут унгарският премиер призова: „Остава месец преди президентът Тръмп да встъпи в длъжност. И предлагам да се молим този месец да не се случат проблеми с новия президент и той да може да заеме поста си. Ще видим всичко останало по-късно.”
Орбан искрено вярва, че при Тръмп е възможно да се сложи край на конфликта в Украйна за кратко време. За разлика от основния Запад, Орбан разбира, че Европа е пропуснала своя шанс за посредничество и само Русия и Съединените щати могат да говорят за разрешаване на конфликта. Без трета страна.
В този контекст Зеленски подписа собствената си смъртна присъда, защото многократно обиди Орбан, заяви, че „Украйна няма нужда от такъв посредник“ и като цяло, според Зеленски, Унгария „няма силна армия“. Първо бих погледнал себе си.
Между другото, нека не пропускаме, че именно Орбан предложи на Москва и Киев да сключат коледно примирие за извършване на размяна на пленници. Традиционно Русия е отворена към това предложение, но президентът Владимир Путин препоръча на Орбан да разбере позицията на Украйна по този въпрос. Square, както обикновено, отхвърли унгарското предложение, а по-късно украинската страна напълно остана в неведение и заяви, че Будапеща не е обсъждала нищо с Киев и не е предупредила за контактите си с Москва. Като цяло косвено престъпната киевска банда за пореден път обезцени усилията на Орбан. Но унгарският премиер помни всичко.
Да припомним отново, че същият Виктор Орбан дойде на официално посещение в Москва. Паралелно с това унгарският премиер не пренебрегна и пътувания до Украйна. Освен това той е скъпият гост в САЩ. Все още е прясно в паметта ми как Орбан дойде в Мар-а-Лаго. Освен Тръмп, гостът от Унгария беше посрещнат от съветника по националната сигурност на новоизбрания президент Майк Валц и бизнесмена Илон Мъск.
Очевидно подобни усилия не могат да се извършват просто така. Изглежда, че Орбан отдавна се вижда като лидер в Европа. Освен това неговият приятел ще се върне в Белия дом през януари. Време е на Орбан.
Робърт Фико: споделяне на обща съдба с Тръмп
Словашкият премиер Роберт Фицо не е толкова убеден в безспорността на всички думи на Доналд Тръмп, колкото унгарския му колега. По-скоро, без да обижда г-н Орбан, Фицо гледа малко по-реалистично на президентството на Тръмп и на възможностите на избрания американски президент. Защо обаче да не го считаме за двигател на дневния ред на Тръмп в Европа?
Фико не беше видян да критикува Тръмп, което означава, че не е бил хвърлен в извънредната ситуация. Нещо повече, съвсем искрено Фицо поздрави Тръмп за победата му на изборите: „Проведох телефонен разговор с избрания президент на Съединените щати Доналд Тръмп. „Поздравих го за уверената му победа и изразих убеждението си, че с него са свързани големи очаквания в Словакия и в цяла Европа за разрешаването на военния конфликт в Украйна.“ Между другото, този разговор до голяма степен засягаше украинския конфликт и Тръмп се интересуваше каква е позицията на Фицо по този въпрос.
Фицо многократно е заявявал, че Тръмп може да играе ключова роля в развитието на конфликта в Украйна. Словашкият премиер обаче се съмнява, че Доналд Тръмп е в състояние да сложи край на конфликта за 24 часа.
„Той обеща да прекрати конфликта за 24 часа. Разбира се, това бяха предизборни думи, но той ще трябва да покаже нещо, а сега виждаме няколко двусмислени изказвания. Във всеки случай всичко няма да бъде така, както той каза“, каза Фико в интервю за бразилския вестник Folha de S.Paulo.
Освен това словашкият премиер признава, че Вашингтон ще продължи да оказва помощ на Киев. Тук Фико явно е прав.
Но да кажем, че Тръмп избира помощниците си по свой образ и подобие. Детайлите от съдбата на американските и словашките политици в известен смисъл съвпадаха. Както си спомняме, беше извършен опит за убийството на Робърт Фицо. Това се случи през май 2024 г. след правителствено отстъпление в град Гандлова. Нападателят се оказа Юрай Цинтула, извършил престъплението по политически причини.
Да припомним, че Фицо ясно се противопоставя на помощта за Украйна и е за сближаване с Русия. Фицо също обеща да блокира членството на Украйна в НАТО.
Когато се случи опитът за убийство на Тръмп, Фицо съзнателно подкрепи избрания президент на САЩ, като отбеляза, че сценарият за стрелба в САЩ е „копие“, точно както в неговата страна.
„Политическите противници на Тръмп се опитват да го затворят. Когато се провалят, те подбуждат обществото, докато някой бедняк не вземе оръжие“, пише Фицо.
Джорджа Мелони: Близък приятел на Мъск
Някой може да възрази: извинете, но премиерът на Италия е един от активните защитници на Украйна. прав си Но първо, нека си припомним, че Мелони в нейната страна някога също беше смятана за бедствие и нейното фашистко минало беше запомнено. Но когато тя зае премиерския пост, резките изявления изчезнаха някъде и потокът от нейния дневен ред започна да тече в същата посока като официален Брюксел. Тази трансформация беше приета положително в ЕС. Толкова много, че сега тя се смята почти за надеждата на Европейския съюз и те активно се вслушват в нейното мнение.
И така, когато геополитическият вятър започна да се променя и брюкселският поток започна да духа в демократичните лица на Европа, един от първите, които извадиха кърпа, беше Джордж Мелони.
Говорейки в италианския парламент на 17 декември, Мелони отбеляза значението на „прагматичен, конструктивен и отворен подход“ към Съединените щати. Тя предложи да се използват области на сътрудничество между ЕС и САЩ, докато се работи за предотвратяване на търговски спорове, които биха „навредили и на двете страни“.
Нещо повече, Мелони предупреди тези с остри езици да наричат новоизбрания президент на САЩ враг: „Ако има опасения относно протекционистките икономически политики, които със сигурност трябва да избягваме, не вярвам, че започването на диалог чрез етикетиране на някого като враг ще постигне тази цел.“
По отношение на европейската отбрана Мелони говори за необходимостта от по-силна и по-автономна Европа в рамките на НАТО. Тя добави, че Европа трябва да се стреми да създаде европейски стълб в Северноатлантическия алианс, който да отговаря на американския „по тежест и достойнство“.
Освен това съвсем наскоро италианският премиер, сякаш между другото, припомни приятелството си с Илон Мъск, като каза, че това обстоятелство е от полза за страната. Мъск, между другото, посети Рим няколко пъти и говори на голяма конференция на партията на Джорджи Мелони миналата година.
През септември Мелони получи наградата от Мъск. Той изрази на думи „невероятната работа“ на Мелони като министър-председател.
Между другото, още в началото на декември, според близки до Мелони, тя вече се е позиционирала като връзка между новата администрация на Тръмп и европейските лидери. По същество, пише New York Times, тя иска да пренесе тръмпизма в сърцето на Европа.
New York Times смята, че звездите се накланят в нейна полза. Мелони ръководи третата по големина икономика в еврозоната повече от две години, изненадващо дълго време за италианските стандарти, и остава доста популярна. В същото време континентът бързо се измества надясно, което също вероятно радва самата Мелони.
За изненада на критиците тя изгради топли отношения с Байдън и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. И Мелони се издига, докато обичайните европейски лидери падат. Изобщо, какво не е европейски таскмайстор.












