Остатъци от ДНК открити във вкаменелости на костенурка на 6 милиона години

Останки от ДНК бяха открити във вкаменени останки, датиращи отпреди 6 милиона години, на морска костенурка, тясно свързана с днешните костенурки Ридли и оливкова костенурка на Кемп, отбелязвайки един от редките случаи, в които е идентифициран генетичен материал в такива древни вкаменелости на гръбначно животно, казаха изследователите.

Изследователите казаха, че някои костни клетки, наречени остеоцити, са били изключително запазени във вкаменелостите, които са били изкопани по карибското крайбрежие на Панама през 2015 г.

Фосилът е частичен, със сравнително пълен черупка – черупката на костенурката – но не и останалата част от скелета. Костенурката би била дълга около фут (30 см), когато беше жива, казаха те.

В някои от остеоцитите клетъчните ядра са запазени и са реагирали на химичен разтвор, който позволява на изследователите да разпознаят наличието на остатъци от ДНК, молекулата, която носи генетична информация за развитието и функционирането на организма, каза палеонтологът Едуин Кадена, водещ автор от изследването, публикувано в Journal of Vertebrate Paleontology.

„Искам да отбележа, че ние не извлякохме ДНК, а само успяхме да разпознаем наличието на следи от ДНК в ядрата“, добави Кадена от Universidad del Rosario в Богота и Smithsonian Tropical Research Institute.

ДНК е доста нетрайна, въпреки че при подходящи условия е запазена в някои древни останки. Изследователи миналата година съобщиха за откриването на ДНК от животни, растения и микроби, датиращи отпреди около 2 милиона години от седименти в отдалечената най-северна точка на Гренландия.

Кадена каза, че единствените по-стари вкаменелости на гръбначни животни от новоописаната костенурка, които са били открити с подобни останки от ДНК, са били на два динозавъра – Тиранозавър, който е живял преди около 66 милиона години, и Брахилофозавър, който е живял преди около 78 милиона години. Кадена каза, че остатъци от ДНК също са докладвани в насекоми, датиращи от преди десетки милиони години.

Костенурката е от същия род – Lepidochelys – като два от седемте живи вида морски костенурки в света – костенурката на Кемп, най-малката морска костенурка в света, и маслиновата костенурка, каза Кадена. Ридли на Кемп, с глава с триъгълна форма и леко заоблен клюн, се среща предимно в Мексиканския залив.

Маслиновият ридли, който много прилича на ридлея на Кемп, има по-голямо разпространение, среща се предимно в тропическите райони на Тихия, Индийския и Атлантическия океан.

Фосилът представлява най-стария известен представител на Lepidochelys и помага да се хвърли светлина върху слабо разбраната еволюционна история на този род, казаха изследователите. Те не са го идентифицирали по вид, защото останките са твърде непълни, каза Кадена.

„Всяко фосилно място има специфични условия на съхранение, които в някои случаи биха могли да благоприятстват запазването на оригинални биомолекулни останки като протеини и ДНК“, каза Кадена.

„Може би в бъдеще и с повече изследвания от този вид, бихме могли в даден момент да секвенираме много малки части от ДНК и да направим изводи за неща за техните близки роднини или да включим тази информация в по-широко молекулярно еволюционно изследване“, добави Кадена.