България

Операция „Маратон“: Загадката около откраднатата „История славянобългарска“

Advertisement

На 13 септември 1996 година в сградата на Националния исторически музей се разиграва сцена, която прилича на сюжет от шпионски трилър. Анонимен дарител оставя ръкопис, грижливо увит във вестник, на бюрото на секретарката на тогавашния директор Божидар Димитров. Оказва се, че това е безценният оригинал на „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски.

Експерти от Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ потвърждават автентичността на документа – авторският препис, открит от проф. Йордан Иванов в Зографския манастир още през 1906 г. След бурни дебати през 1997 г., президентът Петър Стоянов и Министерството на културата вземат решение ръкописът да бъде върнат обратно в Атон. Тържествената церемония се провежда през януари 1998 г., когато игуменът на Зографския манастир приема книгата, която и днес се съхранява в светата обител при най-строги мерки.

Истината за това как ръкописът се озовава в България изплува след 1991 г. Оказва се, че „История славянобългарска“ е станала обект на секретната операция на Държавна сигурност с кодово име „Маратон“. Целта на отдел „Културно-историческо разузнаване“ е била подмяната на оригинала с фалшификат.

След десетилетие на подготовка и няколко неуспешни опита, през 1985 г. служители на Първо главно управление успяват да изнесат реликвата от Света гора. С помощта на дипломатически канали, ръкописът е пренесен в България, където в продължение на осем години „красува“ заключен в сейфа на началника на българското разузнаване, далеч от погледите на обществото и монасите от Зографския манастир.

Advertisement
Advertisement

Източник: fakti.bg

Още от тази категория

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.