Докато повечето шестгодишни момичета мечтаят за играчки, пухкави рокли или цветни велосипеди, Бет Томас се бори с детска травма, която я тласна към опасно поведение и дълбоко неразбиране на емоциите . Нейната история стана известна по целия свят благодарение на документалния филм „Дете на яростта“ от 1990 г.
В смущаващи сцени, показани в документалния филм от 1990 г., Бет спокойно говори за желанието си да убие родителите и по-малкия си брат. Тя разказа как е наранила животни и е убила много малки птици, както и абсолютно ужасяващата история за това как е сграбчила по-малкия си брат и е ударила главата му в пода на мазето на къщата.
Момичето било толкова съсредоточено върху него и склонно да взема ножове от кухнята, че осиновителите й, Тим и Джули Тенант, я заключвали в стаята през нощта.
Въпреки че обществеността беше шокирана от поведението й по онова време, създателите на документалния филм ясно заявиха, че Бет не е „лошо дете“, а дете, което е преживяло тежко пренебрегване и малтретиране, преди да проходи. Поради това тя развива реактивно разстройство на привързаността (РАД) – рядко състояние, което кара децата да имат затруднения с разпознаването на любов, близост и сигурност.
Бет и по-малкият й брат Джонатан бяха осиновени от Тим и Джули Тенант, когато Бет беше на година и половина, а Джонатан – само на седем месеца. В този момент никой не знаеше през какво преминават, преди да бъдат спасени от хаотичен дом, където нямаше грижи, храна, защита.
Травмите, които са преживели, бавно са изплували на повърхността, докато са пораствали. В документалния филм семейство Тенънт описват как са забелязали, че Бет има кошмари, силно напрежение и реакции, които не са нормални за дете на нейната възраст.
„Тя не знаеше какво е доверие, какво е сигурност и не можеше да разбере човешката близост“, спомня си Джули Тенант.
С течение на времето те осъзнали, че Бет не разпознава граници, нито свои, нито тези на другите, и че реагира със страх и контрол. По-късно експертите обяснили, че подобно поведение е типично за деца, които са били оставени на произвола на съдбата в най-ранния период от живота си.
Диагноза РАД
Клиничният психолог Кен Магид диагностицира Бет с реактивно разстройство на привързаността. В документалния филм беше обяснено, че децата с това разстройство не знаят как емоционално да разчитат на възрастни, защото са научили, че светът не е безопасно място.
Магид препоръча на Бет да започне интензивна програма с Нанси Томас, специалист по работа с тежко травмирани деца. Тя работи от години с деца, преживели екстремни форми на пренебрегване, обяснявайки, че такива деца не са научили най-основното нещо в най-ранните си преживявания: че възрастните могат да бъдат източник на сигурност.
„Когато доверието е нарушено в ранна възраст, детето научава, че светът функционира без любов и без сигурност“, каза Нанси.
Програмата, през която премина Бет, беше много структурирана. Децата с РАД, както беше обяснено, често имат силна нужда от контрол, тъй като не се доверяват на възрастните да им осигурят стабилност. Ето защо процесът на оздравяване се основава на постепенното изграждане на доверие, рутина и чувство за сигурност.
Как Бет се превърна в символ на надеждата?
С помощта на интензивна терапия, Бет успяла да промени емоционалния си модел с течение на времето. По-късно Нанси Томас я осиновила и Бет продължила да живее живот, далеч от мрачното начало на детството си.
Днес Бет Томас е награждавана медицинска сестра , специализирана в работата в неонатологични отделения. Тя изнася лекции за разстройствата на привързаността и помага на родителите да разберат деца, които преминават през емоционални трудности.
В интервю от 2016 г. Бет направи силно изявление:
„Не миналото ти те определя, а това, което решаваш да правиш с бъдещето си.“
Тя добави, че децата с разстройства на привързаността искат близост, но често не знаят как да я приемат.
„Поведението, което изглежда бунтарско, всъщност е опит на детето да се защити. Това са деца, които са били наранени, докато са били напълно безпомощни. А родителите се нуждаят от много търпение, любов и подкрепа.“












