Повече от век диагнозата диабет тип 1 означаваше прием на инсулин доживот. За първи път обаче науката разбива този модел, като го спира, преди дори да се появят симптомите.
Тъй като първите пациенти във Великобритания започват да получават революционно нова терапия, се разработват методи за идентифициране на тези, които биха могли да се възползват от лекарство, което действа само ако се приложи преди появата на симптоми.
В болницата „Роял Девън НЗС“ в момента се лекува първият възрастен във Великобритания – Хана Робинсън, на която случайно е поставена диагноза диабет тип 1 в ранен стадий по време на рутинен преглед по време на бременност.
Около 10 процента от хората с диабет имат диабет тип 1, докато останалите 90 процента имат диабет тип 2 – състояние, свързано с начина на живот, при което тялото все още произвежда инсулин, но той не функционира правилно.
Специфика на диабет тип 1
Диабет тип 1 е автоимунно заболяване, което води до пълна загуба на производството на инсулин в панкреаса. Без инсулин нивата на кръвната захар се повишават опасно високо, увеличавайки риска от слепота, бъбречна недостатъчност и преждевременна смърт.
Въпреки че диабет тип 1 често се разглежда като детско заболяване, изследвания от Университета в Ексетър показват, че повече от половината от новите случаи се срещат при възрастни.
За милиони хора по света, живеещи с диабет тип 1, контролирането на кръвната им захар означава ежедневен прием на инсулин през целия живот. Самият инсулин обаче носи определени рискове.
Ако нивата на кръвната захар паднат твърде ниско, може да възникне хипогликемия, която в тежки случаи може да причини гърчове или дори смърт. Не е изненадващо, че постоянната борба между висока и ниска кръвна захар се отразява както на физическото, така и на психическото здраве.
По време на бременността си пациентката Робинсън е трябвало да използва инсулин и е видяла от първа ръка как „целият ти живот се върти около балансирането на нивата на кръвната захар“.
Новото лекарство предлага съвсем различен подход
Вместо просто да замести инсулина, той е насочен към имунната атака, която причинява диабет тип 1.
Нашата имунна система обикновено е изключително ефективна в разграничаването на приятел от враг – предпазвайки ни от инфекции и рак, без да атакува собствените ни органи. Понякога обаче, по все още неясни причини, този баланс се нарушава и възниква процес, известен като автоимунитет.
При диабет тип 1 имунната система погрешно атакува панкреаса и унищожава клетките, произвеждащи инсулин.
Новото лекарство действа чрез „превъзпитание“ на имунната система и намаляване на броя на специфичните клетки, които атакуват панкреаса. Проучванията показват, че то може да забави развитието на заболяването и нуждата от инсулин с две до три години, като страничните ефекти са предимно леки.
Лекарството вече е одобрено в САЩ.
За пациента Робинсън, който вече знае колко е трудно да се живее с диабет тип 1, възможността да живее още няколко години без нужда от инсулин означаваше много.
Лекарството вече е одобрено в Съединените щати и в момента е в процес на одобряване за рутинна употреба в рамките на Британската здравна система (NHS), въпреки че няколко деца и тийнейджъри в Обединеното кралство вече са го получили чрез специални програми за достъп до терапия.
Откриване на пациенти в ранен етап
Има обаче един проблем: Докато човек развие симптоми на диабет тип 1 – като жажда, загуба на тегло и умора – повече от три четвърти от клетките, произвеждащи инсулин, вече са унищожени.
За да бъдат ефективни новото лекарство и подобни терапии, те трябва да се прилагат преди появата на симптомите, докато нивата на кръвната захар са все още нормални. Това означава, че тези терапии не са вариант за хора, чието заболяване вече е в разгара си.
И така, как да откриете хора в този ранен етап? За щастие е възможно да се открие началото на автоимунна атака години преди появата на симптомите, с помощта на прости кръвни изследвания, които измерват имунни маркери, известни като панкреатични автоантитела.
Само няколко капки кръв от убождане на пръст могат да покажат дали имунната система е започнала да атакува панкреаса. Ранното откриване не само предоставя възможност за забавяне на прогресията на заболяването, но и може да помогне за избягване на животозастрашаващи спешни случаи, които понякога съпътстват първата диагноза – като например диабетна кетоацидоза.
Като се има предвид, че диабет тип 1 засяга приблизително един на 200 души, остава въпросът кого да изследваме. Не всички са изложени на еднакъв риск. Когато говорим за наследствени заболявания, често се сещаме за състояния, причинени от промяна в един ген, като например кистозна фиброза.
Диабетът тип 1 има генетичен компонент, но той включва голям брой различни гени, всеки от които леко увеличава или намалява риска. Само генетичният риск не е достатъчен – необходими са и външни, досега неизвестни фактори, за да се появи реално заболяването.
9 от 10 души с диабет тип 1 нямат фамилна анамнеза за заболяването
Въпреки че тестването на роднини на хора с диабет е логична първа стъпка, изследвания от Университета в Ексетър показват, че комбинирането на всички генетични фактори в единна рискова скала може да помогне за прогнозиране кой може да развие заболяването и да се идентифицират бебета, които трябва да бъдат наблюдавани по-внимателно.
Това би могло да се превърне във важен инструмент, тъй като се приближаваме към по-широко разпространен геномен скрининг.
Все още сме в началото, но сме свидетели на фундаментална промяна в подхода към диабет тип 1. Повече от век лечението означава, че пациентите поемат ежедневното бреме на заместване на инсулина, който телата им вече не произвеждат.
Сега фокусът се измества към терапии, които се справят със самата причина за проблема с имунната система – с надеждата, че болестта може да бъде спряна, преди дори да се е развила, което открива възможността за бъдеще без инсулин.












