Четири десетилетия след ядрената авария в Чернобил, въпросът за радиоактивното наследство остава ключов за науката. Нови изследвания, проведени с помощта на мощни рентгенови технологии, показват, че микроскопичните радиоактивни частици в почвата са много по-стабилни, отколкото се предполагаше досега.
Дори 40 години след взрива, частици с размер между 8 и 50 микрометра продължават да излъчват радиация, което налага строги мерки за безопасност при навлизане в зоната. Учените идентифицират три основни класа частици, възникнали при катастрофата.
Трите лица на ядрения отпадък
Физици от университета „Лайбниц“ в Хановер поясняват, че първият тип частици са химически идентични с ядреното гориво уранов диоксид. Вторият вид е продукт на реакцията между горивото и защитния циркониев слой при екстремни температури, а третият се е образувал при изгарянето на графитния модератор в продължение на десет дни.
Най-изненадващото откритие е, че вътрешната кристална структура на тези частици е запазена. Това означава, че те капсулират радиоактивните елементи, вместо да ги отделят веднага в околната среда. Тази неочаквана химическа стабилност може да обясни защо замърсяването се разпространява по по-различен начин, отколкото прогнозираха предишните модели.
Въпреки новите данни, експертите предупреждават, че рискът остава непредсказуем. Дори частиците да се разпадат постепенно, винаги съществуват изключения – по-устойчиви фрагменти, които могат да освободят вредни радионуклиди в далечното бъдеще. Това прави дългосрочните прогнози за здравето в региона изключително сложни и трудни за стандартизиране.
Източник: standartnews.com












