Нощта на 23 септември 1947 г. остава като един от най-мрачните моменти в българската история. Точно в 00:15 ч. е изпълнена смъртната присъда на лидера на земеделците Никола Петков. Макар официалното решение на Народния съд да предвижда обесване, разсекретени архивни документи разкриват ужасяващата истина: демократичният водач е бил зверски убит с чукове по главата, преди тялото му да бъде провесено на въжето.
Тази екзекуция бележи една неописуема семейна трагедия. В рамките на само 40 години трима мъже от една фамилия загиват заради политическите си убеждения – първо либералът и министър-председател Димитър Петков, а след това двамата му синове, Петко и Никола.
Никола Петков се оказва непригоден за компромиси с тоталитарните режими, противопоставяйки се както на Борис III, така и на комунистическата власт под ръководството на Георги Димитров. Конфликтът между двамата кулминира в остър сблъсък в парламента, където Петков заявява, че с мъст не се управлява. Скоро след това, на 5 юни 1947 г., той е арестуван в самата парламентарна зала, а неговият БЗНС е разтурен.
Поставеният под пълен контрол съдебен процес от август 1947 г. е просто режисирана драма, копирайки сталиновите методи в СССР. Петков е обвинен в шпионаж и организиране на преврат, което води до смъртна присъда. Дори намесата на САЩ, които настояват за помилване преди дипломатическото признаване на новата република, не успява да го спаси. Георги Димитров, с одобрението на Сталин, отхвърля искането, считайки го за проява на слабост.
Присъдата е изпълнена само 72 часа след американската молба. Комунистите пазят мястото на гроба му в тайна и до днес то остава неизвестно. Днес паметта му се почита чрез паметник пред храма Свети Седмочисленици, а през 2017 г. той бе посмъртно удостоен с орден Стара планина I степен за своя несломим дух и борба срещу диктатурата.
Източник: fakti.bg












