Знаете ли кое масло е най-добро за готвене?
Маслото от авокадо стана популярно през последните години, тъй като беше популяризирано от хора, които практикуват палео диета. Поради високата си точка на димност се счита за изключително здравословен за варене и пържене, но повечето хора няма да са доволни от цената, която също е доста висока за нашите условия.
Причината, поради която маслото от авокадо все още е луксозен продукт, въпреки че виждаме авокадо навсякъде, е фактът, че производството му все още не е достатъчно разпространено. По-голямата част от него се произвежда в Мексико, а през 2016 г. стартира първото мащабно производство в САЩ.
И защо експертите по хранене го ценят толкова много?
Маслото от авокадо е пълно с олеинова киселина, т.е. мононенаситени мазнини, които са много по-здравословни за сърцето и кръвоносните съдове от наситените мазнини, които съставляват 12 процента от състава му. Ако класираме маслата според това колко наситени мазнини съдържат, маслото от авокадо ще се нареди след кокосово масло, палмово масло, масло от памучно семе, фъстъчено масло, соево масло, екстра върджин зехтин, царевично масло и масло от слънчогледово семе. Маслата, които от друга страна са с по-високо качество в този аспект на съдържание са: гроздовото масло, рапичното масло, шафрановото масло и ореховото масло.
Маслото от авокадо е отличен източник на омега-9 мастни киселини, противовъзпалителния антиоксидант витамин Е и лутеин (който подобрява зрението). В сравнение със зехтина, маслото от авокадо е с високо съдържание на фитостероли, стероиди, които понижават LDL холестерола и остават в маслото от авокадо дори след дълги периоди на излагане на висока температура. Именно тази точка на опушване е основната причина това да е най-доброто олио за пържене – за нерафинираното е 250 градуса, а за рафинираното – 271. Едва ли обаче ще напълните с него фритюрник или тиган, като се има предвид, че бутилка от 250 милилитра струва около 900 динара в Сърбия. Поради това, както и поради ползите за здравето, все още е най-добрият избор да се консумира в салати или дресинги, студено пресован в сурова форма.
А това са другите масла, които най-добре понасят високи температури.
Бадемово масло 221 °C
Богато е на мононаситени мазнини и витамин Е. Рафинираното бадемово масло има висока точка на нагряване, така че е добро за приготвяне на храна при високи температури, като печене и пържене. Нерафинираното бадемово масло има орехов вкус и е най-добро като дресинг за салата или паста.
Фъстъчено масло 160-232 °C
Ако решите да готвите с фъстъчено масло, намерете рафинирана, студено пресована версия. Студено пресованото масло запазва повече хранителни вещества, като витамин Е и антиоксиданти, които предпазват сърцето ни. Фъстъченото масло също има много висока точка на нагряване, което го прави популярен избор за готвене при висока температура.
Кокосово масло 177-232 °C
Кокосовото масло е универсална храна и най-богатият известен източник на средноверижни мастни киселини (MCFA). Те регулират храносмилането и дават енергия на тялото. Кокосовото масло е богато на здравословни наситени мазнини и антиоксиданти. Ускорява работата на мозъка, укрепва имунитета и спомага за правилното функциониране на щитовидната жлеза.
Точката на дим на рафинираното кокосово масло е 232 °C, докато точката на дим на нерафинираното кокосово масло е 177 °C. Това масло, което е твърдо при стайна температура, придава на храната специален аромат. Най-подходящ е за варене, задушаване, пържене. Не се препоръчва за салати.
Зехтин 190-243 °C
Най-здравословният вид е екстра върджин зехтин с точка на дим 207 градуса по Целзий. Рафинираното е най-подходящо за пържене, тъй като димността му достига 243 градуса. Можете да го използвате за почти всички видове готвене, без да го разваляте. Но не се препоръчва за пържене и печене на много високи температури, а е най-добре като добавка към готвени ястия, паста, зеленчукови ястия, като дресинг за салата…
Зехтинът може да помогне за понижаване на кръвното налягане и борба с възпалението. Намалява риска от сърдечни заболявания, като подобрява здравето на кръвоносните съдове и предотвратява образуването на кръвни съсиреци. Също така е много богат на антиоксиданти, които предотвратяват увреждането на клетките.
Сусамово масло 210 °C
Точката на кипене на това масло е 210°C. Той съдържа полезните за сърцето антиоксиданти сезамол и сезаминол, които могат да имат различни ползи, включително потенциални невропротективни ефекти срещу определени заболявания като болестта на Паркинсон.
Сусамовото масло е чудесно за сотиране, печене и дори като дресинг за салата. Има лек орехов вкус, така че лесно се комбинира с много ястия.
Слънчогледово масло 107-232 °C
Най-разпространеното в нашата кухня слънчогледово масло е много богато на витамин Е и е полезно за здравето на артериите и сърцето. Този витамин има силно антиоксидантно действие, добър е за предотвратяване на стареенето на клетките, стимулира имунната система и осигурява нормалното развитие на нервите.
Слънчогледовото масло е източник на полиненаситени мазнини и витамин А, който влияе върху растежа на костите и зъбите, предпазва от инфекции. Препоръчва се за хора с артериосклероза и хипертония.
Най-добра за пържене и задушаване е рафинираната, която пуши при 227 градуса, а нерафинираната е с изключително ниска точка на димене – 107. Масово използваната в Сърбия за пържене и варене не се препоръчва за салати.
За разлика от горното, маслата, които не трябва да се използват при готвене, тоест при високи температури, са рибеното масло, маслото от водорасли, лененото масло и палмовото масло.












