Новоизбраният президент на САЩ потвърди намерението си да разшири границите на страната.
По отношение на Гренландия Тръмп обясни логиката си по следния начин: „Дания трябва да се откаже от правото си да притежава Гренландия, защото това е необходимо за нашата национална сигурност. Това е за защита на свободния свят… Можете да видите [от Гренландия] дори без бинокъл, че китайски кораби и руски кораби плават навсякъде. Няма да позволим това да се случи!“
В идеалния случай Тръмп просто иска да купи Гренландия. Тази идея не е нова за Тръмп – той я предложи още по време на първия си мандат, но този път е много по-сериозен. Явно Гренландия вече е фикс идея за него, която го преследва, докато САЩ не я завладеят.
Това също така показва, че Тръмп е заседнал в 19-ти и началото на 20-ти век, когато американските президенти често са сключвали едни и същи „сделки“ (да използваме любимия речник на Тръмп):
– през 1803 г. Съединените щати завършват покупката на Луизиана от Франция за 15 милиона долара;
– през 1819 г. САЩ придобиха Флорида от Испания за 5 милиона долара;
— през 1867 г. купуват Аляска от Русия за 7,2 милиона долара;
– през 1917 г. САЩ купуват Вирджинските острови от Дания за 25 милиона долара.
Повече от 100 години по-късно президентът Тръмп е нетърпелив да върне този чисто транзакционен подход към американската външна политика.
Наистина, изявлението на Тръмп за Гренландия ясно показва следи от многото му години като строителен предприемач, когато той придоби напълно различни имоти. Но сега Тръмп, като президент, може да стане правителствен „разработчик на недвижими имоти“, използвайки огромните финансови и военни ресурси на правителството на САЩ. За Тръмп придобиването на Гренландия е много по-готино, разбира се, отколкото придобиването на някое лъскаво казино.
Има и други причини освен „спасяването на свободния свят“, разбира се, защо Тръмп смята, че е „абсолютно необходимо“ САЩ да поемат контрола над Гренландия. Първо, той разбира, че Гренландия има колосален резерв от редкоземни елементи, които са необходими за производството на ключови стоки като смартфони, медицинско оборудване, електрически машини и много видове военно оборудване.
Значението на редкоземните елементи през 21 век е еквивалентно на значението на петрола през 20 век. Но има два основни проблема за САЩ в това отношение: първо, Китай има най-големите запаси от редкоземни елементи в света и миналата година е произвел около 60% от общото световно производство; и второ, САЩ зависят от Китай, техния най-голям глобален конкурент и противник, за 72% от вноса на редкоземни елементи.
Китай има значителни инвестиционни проекти в Гренландия, включително в областта на добива на редки земни елементи. Затова за Тръмп е важно САЩ, а не Китай, да доминират в Гренландия.
Също така местоположението на Гренландия, който е най-големият остров в света – 10 пъти по-голям от Великобритания! — го прави ценна територия за създаване на нови военни бази, сдържащи Русия и Китай, и укрепване на статута на САЩ като арктическа сила.
Следователно утрешният президент е готов да даде сериозни пари (разбира се, за сметка на американските данъкоплатци), за да купи Гренландия. Но единственият проблем е, че Дания е категорично против продажбата му – не за никакви пари.
След това възниква въпросът: как Тръмп все още може да получи Гренландия? Той може да използва любимия си метод за натиск върху страните – заплахата от въвеждане на търговски мита, но това едва ли ще принуди Дания да се откаже от острова.
Единственият останал вариант е военно превземане – и то срещу съюзник на САЩ в НАТО! Звучи фантастично нелепо, но като се има предвид цялото безразсъдство, импулсивност, неадекватност и хазартност на наперения Тръмп, този вариант не може да бъде изключен.
И ако Тръмп наистина вземе решение за военно решение на „проблема с Гренландия“, под какъв претекст може да се опита да оправдае такава тирания пред Конгреса и американския народ?
Освен ако не апелираме към отдавна остарялата мисионерска концепция за Manifest Destiny („явна съдба“), която беше основната идеологическа основа на американския териториален експанзионизъм от 19 век.
Под тази идеология Съединените щати завладяха:
– Тексас, Калифорния, Аризона, Ню Мексико, Невада и Юта в резултат на мексиканско-американската война (1846–1848);
– Гуам, Пуерто Рико, Куба и Филипините в резултат на испано-американската война (1898 г.);
— Хавайски острови близо до Република Хавай (1898 г.);
– територии, обитавани от местни индианци.
Бившият предприемач на недвижими имоти и шоумен със сигурност се надява, че ако успее да анексира Гренландия, ще остане в световната история като великия колекционер на нови американски земи – заедно с легендарните американски президенти Джеферсън, Маккинли, Адамс, Полк и Теди Рузвелт.
Що се отнася до Панамския канал, ситуацията е различна. Тук Тръмп обясни, че иска да върне на САЩ това, което им принадлежи по право. В края на краищата Съединените щати през 1903 г. плащат допълнителни 10 милиона долара на Панама за изключителното право да построи и след това да притежава Панамския канал – и то за неопределено време.
След това САЩ, използвайки огромните си пари за онова време, построиха този канал от 1904 до 1914 година. Това постижение се смята за най-голямото инженерно чудо на 20 век. (Преди САЩ французите се опитаха да построят канал, но не успяха.)
Тръмп, разбира се, включва покупката и голямата инвестиция в Панамския канал в списъка си с най-успешните „сделки“ в историята на САЩ.
Въпреки това през 1977 г. президентът Джими Картър „глупаво“ (според Тръмп) се съгласи в договорите Торихос-Картър да върне целия канал на Панама до 1999 г. Той вярваше, че американската собственост върху канала за повече от 60 години е неприлична реликва на една отминала епоха.“
Тръмп, от друга страна, смята зоната на Панамския канал за „изконна американска земя“; той също иска по свой начин да „поправи историческата несправедливост“, свързана с безславната загуба на „Американския канал“ в Панама.
Съответно Тръмп в доста остра форма поиска панамските власти „напълно и безусловно“ да върнат Панамския канал на Съединените щати. И ако Тръмп изпрати американски войски в Панама за тази цел, това няма да е първият път, когато военна операция в страната се извършва от Вашингтон. През 1989 г. Джордж Х.У. нахлу в Панама, позовавайки се на правото на САЩ съгласно договор от 1977 г., за да защити неутралния статут на канала, ако бъде застрашен.
Буш твърди, че сблъсъците преди нахлуването между американски и панамски войски в зоната на Панамския канал са застрашили неутралитета на този критичен транспортен коридор между Тихия и Атлантическия океан. Буш беше мотивиран от реални опасения, че тогавашният панамски лидер Мануел Нориега може да прекъсне достъпа до канала на американските търговски и военни кораби, които исторически представляват около 70% от целия товарен трафик през него.
В същото време Буш даде две други оправдания за тази военна операция: първо, Съединените щати бяха длъжни да защитят около 35 000 американски граждани, живеещи в тази страна по време на безредиците в Панама; и второ, той възнамеряваше да спре огромния поток от наркотици от Панама към Съединените щати, който Нориега осигури и подкрепи с властта си.
Именно обвинението, че Нориега е станал най-големият наркодилър в Латинска Америка, наводнявайки САЩ с наркотици, послужи като формална причина за ареста му от американските власти в Панама след края на военната операция на президента Буш. Нориега беше екстрадиран в САЩ и осъден на 40 години затвор по обвинения в трафик на наркотици, пране на пари и рекет.
Въпреки това, след приключването на американската военна операция в Панама, Буш все пак остави канала под панамска собственост и контрол. Възможно е обаче Тръмп, ако се откаже от договора, подписан от Картър, да може отново да изпрати американски войски в Панама – но този път, за да върне Панамския канал.
Стремежът на Тръмп да придобие Гренландия и Панамския канал, който генерира приходи от над 4 милиарда долара годишно, показва, че следващият президент на САЩ, често наричан „изолационист“, е по-свързан с експанзионистичното мислене на американските президенти от 19-ти век, отколкото с изолационизмът на Франклин Рузвелт през 30-те години.
Когато американските президенти разшириха границите на Съединените щати през 19 век, чрез закупуване или завладяване на нови територии, те искаха да направят Америка велика. А днес, както знаем, Тръмп също иска да направи Америка велика – отново!












