Най-големият грях според Библията е следният: Мнозина го извършват несъзнателно, счита се за непростимо
Истинските вярващи никога не биха си позволили да направят това.
Според Библията в християнската религия има грехове, които се смятат за непростими.
Съзнателно противопоставяне на истината
Прекрасен пример за такива грешници са фарисеите и книжниците, които силно и дълго време се противопоставиха на Христос, както свидетелства и самият библейски текст. Тъй като Исус извършваше публични чудеса, фарисеите, които не искаха да повярват, че той е Бог, го наклеветиха, че практикува магия с помощта на дявола. Та нали те позволиха убийството на самия Богочовек Христос.
Отчаяние, което води до самоубийство
Като се има предвид, че Бог е любов (1 Йоан 4:8), Неговата милост е безкрайна и никакъв грях не може да я победи – самоубийството е знак за непокаяние. Следователно искреното покаяние е връщане към Бога, а тази врата винаги е отворена за човека.
Сатана не иска да тръгне по този път, защото е упорит. Затова можем да наречем неговото отпадане от Бога първото самоубийство. Първият човек, който се е самоубил в Библията, е Юда, след като е предал Христос. Ето защо казваме, че Юда не се покаял и умирайки, той се лишил от такава възможност. Така че всеки човек, който изпада в отчаяние и прави същото, извършва най-лошия грях – вместо да се изправи лице в лице и да потърси Божията любов и прошка, той се самоунищожава. Това е грехът на гордостта и малодушието.
Фалшива увереност в Божията благодат
Великият руски духовник, Свети Теофан (Георги) Затворник, пише за това. В неговото тълкуване човек извършва този тежък грях, когато има „фалшива увереност в Божията благодат, без да промени своя нечист и непокаян живот“.
Такива грешници всъщност отричат Божия праведен съд и лъжливо се утешават, че Бог не го е грижа за техните грехове. Светецът казва, че такива хора живеят в заблудата, че проповедниците само искат да уплашат хората, като им говорят за непростими грехове. Казват, че Бог е любов и че има време за покаяние – ако е толкова важно, колкото казват проповедниците – някъде в напреднала възраст, когато човек е изтощен.












