След 12 дни интензивни бомбардировки светът въздъхна с облекчение, когато президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че Израел и Иран са постигнали споразумение за прекратяване на огъня. Тръмп нарече конфликта „Дванадесетдневна война“ и заяви, че примирието ще продължи „вечно“. Израелското правителство също потвърди прекратяването на огъня, отбелязвайки, че „основните цели са постигнати“. Мирът обаче беше краткотраен.
Само няколко часа след обявяването на прекратяването на огъня, от Иран отново бяха изстреляни ракети към израелска територия, което Тел Авив интерпретира като пряко нарушение на споразумението. Израелските сили реагираха незабавно, като обявиха нови удари, а министърът на отбраната Израел Кац заяви, че на израелската армия е наредено да „реагира решително“ и че целите вече са директно в Техеран.
Иран обаче твърди, че не е вярно, че са нападнали Израел отново.
Въпросът е дали Израел наистина е искал примирие и „е постигнал основните цели“, както беше казано.
Бомбардировки на ирански ядрени съоръжения
Ключовият момент в конфликта беше американско-израелската атака срещу трите основни ядрени съоръжения в Иран: Натанз, Фордоу и Исфахан. Тези цели не бяха избрани случайно – в тях се помещаваше най-голямата част от иранската програма за обогатяване на уран, а атаките бяха извършени с прецизни удари със специализирани бомби за унищожаване на подземни бункери.
Съоръжението във Фордо, което се намира дълбоко под планинския масив и се смята за най-защитения ядрен обект на Иран, е било особено засегнато. Според докладите на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) атаките са причинили „значителни щети“, въпреки че не е регистрирана опасна радиация. Атаката срещу Исфахан е засегнала и съоръжения за производство на части за центрофуги, докато в Натанз е повредена инфраструктурата, използвана за обогатяване на уран до високи нива.
Предвид местата, към които са били насочени атаките, и използваните оръжия, е ясно, че целта на атаките е била да се намали способността на Иран бързо да се сдобие с ядрени оръжия. Въпреки че са нанесени сериозни загуби, анализаторите предупреждават, че Иран все още разполага с научните ресурси и техническите познания, за да възстанови програмата, ако реши да го направи.
Ликвидация на иранското военно и научно ръководство
Успоредно с ударите по ядрени съоръжения, израелските сили проведоха операция, насочена към иранското военно ръководство. При атаките загинаха някои от най-влиятелните генерали и командири на Иранския революционен гвардейски корпус (IRGC), както и множество учени, работещи по ядрената програма.
Сред най-важните ликвидирани фигури са:
Саид Изади, командир на звеното „Кудс“ на Палестинския корпус, отговарящо за връзките с Хамас. Израел твърди, че е бил пряко замесен в планирането на клането на 7 октомври.
Бехнам Шахриари, отговарящ за трансферите на оръжия към съюзниците на Иран в Близкия изток.
Генерал Голам Али Рашид, заместник-началник на щаба и командир, отговарящ за програмата за дронове на Иран.
Генерал Али Шадмани, който пое поста на Рашид, беше убит само няколко дни по-късно при друга атака срещу Техеран.
Хосейн Салами , командир на Корпуса на ислямската революция (IRGC), известен със заплахите си срещу Израел и САЩ.
Мохамед Багери, началникът на Генералния щаб на иранската армия, беше вторият по ранг командир на въоръжените сили след върховния лидер аятолах Хаменей.
Освен военни лидери, Израел обяви, че са били елиминирани девет високопоставени учени, ключови за развитието на ядрената програма на Иран. Сред тях е бившият ръководител на Организацията за атомна енергия на Иран Ферейдун Абсаси, както и експерти по ядрено инженерство, физика, химия и механика. Убити са и водещи хора, участващи в проекта „AMAD“ – програмата на Иран за разработване на ядрени оръжия от началото на 2000-те години.
Наистина ли работата е „свършена“?
На хартия Израел и САЩ постигнаха с тази серия от атаки това, което не беше възможно преди години – елиминирането на ключови хора, унищожаването на инфраструктурата и демонстрацията на сила, без да се навлиза в пълноценна сухопътна офанзива . Отговорът на въпроса от заглавието обаче не е прост.
Въпреки че целите са до голяма степен поразени, иранският режим все още не е капитулирал. Напротив, останалата част от военното и политическото ръководство изпраща послания за решителност и съпротива. Също така, научната общност в Иран, макар и разклатена, все още съществува. Ядрените технологии са преносими и политическата воля може да обърне стратегическата посока много бързо.
Иран многократно е заявявал ясно, че основната цел на израелските и американските атаки е ликвидирането на върховния лидер аятолах Али Хаменей. Като върховен лидер на иранския режим, той е ключова фигура при вземането на всички стратегически решения и елиминирането му би представлявало сериозен удар върху иранския елит.
Въпреки тези заплахи, Хаменей досега успешно избягва всякакви атаки, а неговата роля и влияние остават безспорни в настоящата криза между Иран и Израел.












