Наистина ли използването на екрани и „гниенето на мозъка“ изтощават способността ни да се фокусираме и понижават коефициента ни на интелигентност? Учените, които са анализирали данните, са направили своята преценка.
„Мозъчно гниене“ е избрано за дума на годината, но наистина ли е вярно описание на нашата реалност?
Андрю Пшибилски, професор по човешко поведение и технологии в Оксфордския университет, е много зает. До обяд той вече беше присъствал на срещи чрез Skype, чрез чат и дори беше провел разговор по FaceTime. Изглежда, че превключва безпроблемно между различните платформи, без никакви признаци на умствена умора.
„Не вярвам, че има сила в технологиите, която е по-вредна от красотата на самия живот“, казва той.
Гниене на мозъка
Пшибилски би трябвало да знае: той изучава влиянието на технологиите върху когнитивните функции. И все пак, постоянен поток от книги, подкасти, статии и изследвания би ви накарал да си помислите, че дигиталният живот ни лоботомизира всички, до степен, че през декември Oxford University Press обяви, че думата на годината е „мозъчно гниене“ (технически две думи, но няма да се занимаваме с тези подробности) – метафора за тривиално или безспорно съдържание в интернет и ефекта от превъртането през него.
Всички тези развития предизвикаха широко разпространена загриженост, че онлайн светът, в който ние – и нашите деца – нямаме друг избор освен да обитаваме, променя структурата на мозъчните ни функции, подкопава способността ни да се фокусираме, да запомняме неща и понижава коефициента ни на интелигентност. Което е катастрофа, защото друго нещо, което може значително да повлияе на когнитивната функция, е тревогата.
Въпреки това, много учени смятат, че няма причина за паника.
„От 2017 г. насам има постоянно отричане: екрани, технологии, социални мрежи – всичко това се отразява зле на нас и на децата ни“, обяснява Пшибилски.
„И се случват две неща. Първо, некачествени изследвания, които потвърждават нашите предубеждения за технологиите. Второ, тези изследвания получават медийно внимание, защото отговарят на нашите предварително съществуващи страхове. Много е лесно да се публикуват изследвания, които показват някаква корелация, а след това да се преувеличат.“
Разбира се, никой не отрича, че в интернет има опасности, но това не означава, че всички ще пострадаме.
„Животът е рискован. Излизането от къщата е рисковано. Пресичането на улицата е рисковано“, добавя Пшибилски. „Всички тези рискове са част от живота, но трябва да се научим как да ги оценяваме и да действаме внимателно. Интернет е риск, но това не означава, че определено ще ни навреди.“
Широко разпространено е схващането, че психичното здраве се е влошило с увеличаването на използването на технологии. Но научните изследвания не са потвърдили това твърдение.
Становище против научни доказателства
„Имаше истински акцент върху статии и книги, които не се основаваха на научни данни, но бяха изказани с голяма сигурност“, казва Пшибилски.
Често цитираните проучвания имат малки извадки, липсват контролни групи и се основават на корелации, а не на доказателства за причинно-следствена връзка.
„Хората казват: „iPhone е изобретен през 2007 г., Instagram се разпространява през 2012 г. и вижте – употребата на технологии се е увеличила, докато психичното здраве се е влошило!“ Изглежда като заключение, основано на здравия разум, но науката не го подкрепя.“
През 2023 г. Пшибилски и колегите му анализирали данни от близо 12 000 деца на възраст от 9 до 12 години в САЩ и не открили отрицателни ефекти от времето пред екрана върху функционалната свързаност на мозъка, което означава, че не са наблюдавали никакъв спад в начина, по който различните части на мозъка комуникират.
Те също така не откриха отрицателни ефекти върху общото състояние на децата.
„Нашето проучване, което внимателно описва всички стъпки, не показва очакваните отрицателни ефекти“, казва Пшибилски.
Въпреки че никой не твърди, че технологиите са напълно безобидни, те имат и положителни ефекти. Например, младите хора, които имат достъп до телефони и високоскоростен интернет, са в по-добро общо състояние – те казват, че се чувстват по-щастливи.
Когато експерти от Lancet, Националната академия на науките на САЩ и академични изследователи анализираха доказателствата, резултатите не съвпадаха с историите за „технологична паника“. „Технологичната паника не е базирана на доказателства. Тя е базирана на мнения“, твърди той.
Поща и IQ
Едно проучване от 2005 г., което повдигна опасения, твърди, че употребата на имейли понижава коефициента на интелигентност повече от марихуаната. Шейн О’Мара, професор в Тринити Колидж в Дъблин, обаче се съмнява в твърдението, защото не може да намери оригиналния документ.
Оказва се, че изследването никога не е съществувало – то е било просто прессъобщение. Това „откритие“ е резултат от еднодневна консултация, проведена от психолог за Hewlett Packard. По-късно той заявява, че преувеличеното представяне на тази творба се е превърнало в неговото „житейско проклятие“.
Здравето на мозъка се променя през целия живот. О’Мара добавя, че не бива да се критикуваме, че преглеждаме сладки снимки на животни или забавни публикации в социалните мрежи. „Хората винаги са били склонни към разсейване. Винаги сме търсели утеха в мимолетните неща. Ако погледнете историята на медиите, продажбите на таблоиди във Великобритания през 40-те, 50-те и 60-те години на миналия век са били огромни, защото хората са се наслаждавали на тези неща.
Винаги са го правили, а сега сме станали морални по отношение на това.“
В крайна сметка, когато става въпрос за инциденти или смъртни случаи, интернет не е довел до повече такива събития. „Просто сме много по-добри във всичко това“, заключава О’Мара.
Така че, бъдете разумни относно това как използвате устройствата си. Контролирайте устройствата, не им позволявайте да ви контролират.












