Антарктида отдавна се смяташе за отдалечено и почти непроменящо се място. Вече не е така. Този леден континент и Южният океан, който го заобикаля, претърпяват внезапни и тревожни промени.
Пукнатината Chasm-1 в Антарктида е била дълга десетки километри (разраствала се е с няколко километра годишно). Тя се е разпространила през ледения щит Брънт и в края на 2022 г. е достигнала своя край, прекъсвайки го напълно.
През януари 2023 г. огромен айсберг с размери около 1550 км² ( приблизително колкото Лондон ) се откъсна. Това означава, че пукнатината вече не е активна, нейната „работа“ е свършена и сега в Южния океан плува нов айсберг.
Морският лед бързо се свива, огромните плаващи ледници (т.нар. ледени покривки) се топят по-бързо, а континенталната ледена покривка наближава преломна точка. Дори ключови океански течения показват признаци на забавяне.
Ново изследване, публикувано днес в списание Nature, показва, че тези резки промени вече са в ход и е вероятно да се влошат значително в бъдеще.
Учени, които лично са провеждали изследвания върху леда, са били свидетели на тези драматични промени. Последиците са лоши не само за животни, като императорските пингвини, но и за цялата планета. Това, което се случва в Антарктида сега, ще се отрази на поколения напред – от покачване на морското равнище до екстремни климатични промени .
Какво означава „рязка промяна на климата“?
Учените го определят като промяна в природата или климата, която настъпва много по-бързо от очакваното.
Това, което прави тези промени особено опасни, е фактът, че те могат да се ускорят. Например: когато морският лед се топи, по-тъмната повърхност на океана абсорбира повече топлина. Това допълнително води до още по-бързо топене на леда. След като такива процеси започнат, те са трудни или дори невъзможни за спиране в рамките на времеви рамки, подходящи за човека.
Изчезването на морския лед променя всичко
Антарктическите природни системи са взаимосвързани. Когато една част излезе извън контрол, това предизвиква верижна реакция в останалите.
От 2014 г. насам морският лед около Антарктида се свива бързо, дори два пъти по-бързо, отколкото в Северния ледовит океан. Учените казват, че подобни промени са безпрецедентни и далеч надхвърлят естествените вариации от минали векове.
По-малкото количество лед означава, че океанът абсорбира повече топлина, което заплашва видове, зависими от леда, като императорските пингвини. Също така, когато няма достатъчно лед, ледените покривки стават по-уязвими към силни океански вълни.
Океанските течения се забавят
Топенето на леда също забавя дълбоките океански течения, които циркулират около Антарктида. Тази система, известна като Антарктическа обръщателна циркулация, е от решаващо значение за регулирането на световния климат, защото помага за съхранението на въглероден диоксид и разпределянето на топлината.
Подобен проблем съществува и в северното полукълбо в Атлантическия океан . В южните морета този риск сега изглежда е още по-бърз. Ако тези течения се забавят значително, океаните ще абсорбират по-малко кислород и въглероден диоксид, а хранителните вещества ще останат на морското дъно, вместо да бъдат достъпни за морския живот. Това би имало сериозни последици за екосистемите и климата.
Топящи се ледени маси – „спящи гиганти“
Западна Антарктика, но и някои части от Източна Антарктика, губят лед и повишават морското равнище. От 90-те години на миналия век загубата на лед се е увеличила шест пъти.
Само Западна Антарктика има достатъчно лед, за да повиши световното морско равнище с повече от пет метра. Учените предупреждават, че може би се приближаваме до точката, в която тази ледена покривка ще се срути дори без допълнително затопляне, въпреки че този процес може да отнеме стотици години.
Най-голямата неизвестна в прогнозите за бъдещо покачване на морското равнище са именно тези ледени покривки, защото не се знае колко бързо могат да се срутят. Днес поне 750 милиона души живеят в крайбрежни ниско разположени райони, така че заплахата е глобална.
Природата и животните в опасност
И биологичните системи на Антарктида се променят бързо. Екосистемите на сушата и в океана се нарушават поради повишаващите се температури, опасните ледени условия, но също и човешката дейност, която води до замърсяване и инвазивни видове.
Въпреки че международно споразумение, известно като Антарктическия договор, предвижда защита на определени зони и ограничаване на човешките дейности, това няма да е достатъчно за оцеляването на видове като императорските пингвини и морските леопарди. За тяхното оцеляване е необходимо намаляване на емисиите на газове с парников ефект на глобално ниво.
Какво бъдеще ни очаква?
Антарктида отдавна е символ на изолация и вечен лед. Но сега тя се променя по-бързо, отколкото учените са предвиждали.
Тези внезапни промени са резултат от топлината, задържана в атмосферата от десетилетия неконтролирани газови емисии . Единственият начин да се избегнат по-нататъшни внезапни промени е бързото намаляване на емисиите и ограничаване на глобалното затопляне до около 1,5°C.
Дори и да постигнем това, някои от промените вече са необратими. Правителствата, бизнеса и крайбрежните общности трябва да се подготвят за свят, в който промените ще бъдат бързи и внезапни. Това, което се случва в Антарктида, няма да остане там, а ще бъде усетено от целия свят.
Залогът е огромен: решенията, които вземаме сега, ще определят дали живеем в свят на влошаващи се последици и необратими промени, или в такъв, в който поне можем да се адаптираме и да смекчим щетите.












