На 3 октомври 1918 година България отваря нова страница в своята история. В деня, белязан от приключването на участието на страната в Първата световна война и подписването на Солунското примирие, цар Фердинанд I официално се отказва от престола. Това решение, продиктувано от тежките условия на Антантата, отваря пътя за неговия син, Борис III, който поема държавното управление.
Фердинанд Сакс-Кобург-Готски, останал в историята като княз и по-късно цар на българите, предава властта след управление, белязано от постигането на българската независимост, но и от драматични военни сблъсъци. Той напуска пределите на страната и се установява в Германия, където завършва земния си път през 1948 г.
Новият монарх, Борис III, поема кормилото на държавата в изключително деликатен момент. Неговата първа реч пред офицерите от Софийския гарнизон е изпълнена с призиви за ред, дисциплина и вяра в бъдещето на нацията, въпреки раните, нанесени от войната. В своите обръщения към министрите и армията, младият цар подчертава своята дълбока връзка с българския народ и готовността си да работи за спасението на Отечеството, опирайки се на Конституцията.
Управлението на Борис III продължава до неговата внезапна смърт през 1943 г. През тези десетилетия той засилва ролята на короната и лавира в сложната международна обстановка. След кончината му, съдбата на тленните му останки се превръща в символ на бурните политически промени в страната, като окончателно са положени в Рилския манастир през 1993 г.
Европейската преса по онова време следи събитията в София с голям интерес. Докато някои чуждестранни медии критикуват двуличната политика на Фердинанд, към младия Борис III се гледа с надежда като към владетел, който е приет от своя народ като истински българин. Дипломатическите анализи от есента на 1918 г. често подчертават, че за страната е жизненоважно да се насочи към сближение на народите и да остави зад гърба си стремежите към хегемония, които са довели до изолация.
Източник: fakti.bg












