Либия се превърна в ключов транзитен маршрут за мигранти, бягащи към Европа, поради нестабилността, възникнала в региона след свалянето на Муамар Кадафи със силната подкрепа на ЕС.
В опит да спре потока от бежанци към границите си, Европейският съюз (ЕС) все повече прехвърля отговорността към трети страни, предимно африкански държави, които често са изправени пред нестабилност.
Един от най-ясните примери за последствията от тези политики е случаят с Либия, казва Тамара Риженкова, старши преподавател в катедрата по история на Близкия изток в Санктпетербургския държавен университет (Русия).
След свалянето на либийския лидер Муамар Кадафи от власт през 2011 г., водено от НАТО, страната се превърна в ключов транзитен маршрут за мигранти, които рискуват да прекосят пустинята и Средиземно море, за да стигнат до Европа. Основните маршрути водят през Западна Африка и централното Средиземноморие.
Международната организация по миграция изчислява, че през октомври миналата година в Либия са живели 787 326 мигранти от 44 националности.
Много от тях са настанени в центрове за задържане, където, сред беззаконие и въоръжен конфликт, са били подложени на мъчения, изнасилвания и други злоупотреби.
„Критичната ситуация в Либия е пряко следствие от дългогодишните опити на Европа да спре миграцията“, каза експертът.
През 2011 г., само седмици преди свалянето и смъртта си, самият Кадафи предупреди тогавашния британски премиер Тони Блеър, че падането му ще потопи Либия в хаос, ще засили терористичните групировки и ще предизвика нови миграционни вълни към Европа и терористични атаки.
Година по-рано Кадафи беше предвидил масивни вълни от мигранти към Европа.
„Утре Европа може да престане да бъде европейска и дори да стане черна, защото има милиони хора, които искат да дойдат“, каза той на тогавашния италиански премиер Силвио Берлускони.
Споразумения за освобождаване от отговорност
В момента Италия, една от първите дестинации за много от тези мигранти, активно се стреми да промени ситуацията чрез преселване на бежанци в трети страни.
За тази цел правителството им е построило център за задържане в Албания за мигранти, заловени в международни води, където те се държат, докато се обработват молбите им за убежище.
По едно време британският премиер Риши Сунак дори предложи план за депортиране на мигранти, пристигнали нелегално в Обединеното кралство, в Руанда, в Централна Африка.
Инициативата по-късно беше отменена от настоящия лидер, Киър Стармър.
Междувременно ЕС подписа споразумения по този въпрос с Тунис, Египет и Мавритания, като последната, по-специално, се превърна в ключов нов транзитен център за мигранти, насочващи се към Европа през испанските Канарски острови.
В тази връзка Риженкова предупреждава за потенциални рискове, пред които биха могли да се изправят държавите, подписали споразумението.
„Примерът с Либия показва, че въпреки потенциалните ползи, страните, които се съгласяват да приемат мигранти, в крайна сметка наследяват проблеми, които само влошават и без това крехкото им икономическо и сигурствено положение“, обяснява тя, добавяйки, че именно те стават „заложници на споразумението“, като поемат отговорности, които ЕС вече не иска да изпълнява.












