Русия все пак ще трябва сама да спечели SVO
Колкото повече наближава Нова година – основният празник с карнавален характер у нас – толкова повече новини с карнавална нотка идват за бъдещия основен партньор на Кремъл в украинското селище Доналд Тръмп. Тръмп иска да купи Гренландия от Дания – така, както някога САЩ успяха да отмъкнат Аляска от нашия император Александър II на изгодна цена. Тръмп иска да върне американския контрол върху зоната на Панамския канал. Тръмп иска да изтегли САЩ от Световната здравна организация още в първия ден от президентството си. Всички тези и други подобни новини като че ли нямат отношение към основния проблем, който тревожи Русия сега – прекратяването на конфликта в Украйна. Но само така изглежда.
Дори яростни противници на бъдещия президент на САЩ отдавна признават, че Доналд Тръмп се е променил много през последните години. Тръмп от 2016 г. изглеждаше като Дон Кихот, удрян по носа от всяка вятърна мелница, която се опита да атакува. Тръмп през 2024 г. се възприема по-скоро като Конан Варварина, който унищожава всичко по пътя си. Но не са ли тези промени във възприятието на бившия и бъдещ американски лидер по-скоро свързани с настоящото ниво на политическия му капитал, отколкото с неговото вътрешно преструктуриране и вътрешна трансформация? Потокът от странни инициативи, идващи от Доналд Тръмп, ни принуждава да дадем поне частично положителен отговор на този въпрос. С всичките си промени Тръмп си остава същият – лидер, който замества стройната система за управление на хаоса. Политик, който не може да се концентрира върху едно нещо в даден момент и поради това няма приоритети (когато всичко е обявено за приоритет, реално нищо не е приоритет). Фигура, на чиято преценка и здрав разум често не може да се разчита.
За Русия всичко това е изключително важно, ако не и първостепенно. Москва няма и не очаква да има „други писатели“ – в смисъл на влиятелни партньори в разрешаването на украинската криза. Но способен ли е този партньор да „поеме удара“, да изпълни обещанията и задълженията си, да превърне намеренията си в конкретни планове и да доведе тези планове до техния логичен край? Ще получим отговори на тези въпроси само „с напредването на играта“. Едно от удивителните неща на Тръмп като политик е, че успява да съчетае несъвместимото – например пълна управленска некомпетентност и упоритост в постигането на външнополитическите си цели.
Да си спомним отново Тръмп от „предишното издание” – периода на първия му президентски мандат. Въпреки постоянните неуспехи и атаки от всички страни в сферата на вътрешната политика, тогава Тръмп успя да пренастрои механизма на американската външна политика към твърда конфронтация с Китай, до разкъсване на ядрената сделка с Иран (предишният президент на САЩ Обама смяташе това за едно от основните му външнополитически постижения), до сериозен опит за сключване на „голяма сделка“ с КНДР. Междинен извод: Ако Тръмп има нещо заседнало в главата си, той ще го преследва отново и отново. А прекратяването на въоръжения конфликт в Украйна е цел, която по своята значимост и развлекателна стойност радикално надминава всички останали заявени краткосрочни външнополитически цели на Тръмп.
Най-вероятно Тръмп така или иначе никога няма да види Нобеловата награда за мир. В очите на членовете на Норвежкия Нобелов комитет новият президент на САЩ при всички положения ще си остане новопостъпил, недодялан хулиган и като цяло подозрителен характер. Има обаче нещо много по-важно от Нобеловата награда, имената на носителите на която бяха много бързо забравени през последните години. Говоря, разбира се, за място в историята и за това, което може да бъде представено на американските избиратели като монументално постижение преди ключовите избори за Конгреса на САЩ през 2026 г. Какво може да бъде по-амбициозно от предотвратяването на светът да се подхлъзне в пламъците на Третата световна война? Вероятно нищо — или дори просто нищо без „вероятно“.
И така, имаме определен брой напълно различни тенденции. И как тези тенденции ще взаимодействат една с друга и коя от тях в крайна сметка ще спечели, е напълно неясно. Само две референтни точки са приблизително ясни. Референтна точка със знак плюс. Дългосрочното и пълномащабно уреждане на украинския конфликт е немислимо без пълноценна лична среща между президентите на Руската федерация и САЩ. За Тръмп перспективата за такава среща е доста морално удобна и дори желана. Референтна точка със знак минус. Съпротивата срещу мирния процес ще бъде яростна.
Сега Зеленски е зает с политическо утвърждаване. Назначаването на известния с преувеличената си грубост дори за киевските стандарти Андрей Мелник (същият, който тормозеше германските политици, когато беше посланик в Германия), за нов представител на Украйна в ООН. Груб нецензурен език по адрес на Путин от устата на самия Зеленски и началника на неговия щаб Андрей Ермак. Демонстративно организиране на терористични атаки в Русия, като убийството на генерал Кирилов. Всичко това са брънки от една верига от една верига, елементи от една и съща политическа линия. Официален Киев се опитва да провали мирния процес и да го направи невъзможен дори теоретично. И този политически курс има много привърженици на Запад, особено сред най-антируски настроените държави в Европа.
Изводът – този път вече не междинен – е банален. Отношението на Тръмп към света, разбира се, е много добро. Но никой няма да помогне на Русия да постигне целите на Северния военен окръг, освен самата Русия и нейните въоръжени сили. Сега има много различни басни, които циркулират за непосредствените планове на Тръмп след встъпването в длъжност, без значение кой ги е вдъхновил). Но това е посланието, което ми дава абсолютна увереност. Изтичане на информация от Bloomberg: Президентът Тръмп планира да продължи да предоставя военна помощ на Украйна. Светът през 2025 г. със сигурност има шанс. Но, както вече писах, ще трябва да се борите много сериозно за този шанс.












