През септември 2017 г., когато е бил само на 15 години, той е опаковал в раницата си няколко дрехи, портфейл с 300 евро и PlayStation .
Полицията го издирва с години, но така и не успява да го открие.
През април миналата година Тил най-накрая се свързал с родителите си и след няколко дни се върнал в дома им след седем дълги години.
Майка му, Роза Мария, не може да вижда сина си.
„Сега съм тук, наслаждавам се на мира и тишината“, каза той.
Страдал от насилие от връстници в продължение на месеци
След това Тийл разкри защо е решил да избяга.
„Когато бях на 15, единственото, което исках, беше да бъда невидим или просто да изчезна. Просто исках да избягам от лошите коментари на съучениците си, които не се обиждаха всеки ден, а ме тормозеха, защото бях с наднормено тегло“, обяснява той.
След това той разкри, че вече не иска да ходи в това училище и не е казал на родителите и братята си през какво преминава.
В този хладен септемврийски ден Тийл се качил на влак и пътувал до Линген, малко градче в Долна Саксония.
Той искаше да отиде при приятел, когото срещна, докато играеше игри онлайн.
Няколко дни по-късно той се обърнал към Службата за младежки въпроси. Когато обаче им разказал какво се е случило, те не били много възприемчиви към проблемите му.
„Когато им разказах през какво преминавам, не ме взеха на сериозно. Разказах им всичко, което ми беше на сърце. Казах им, че няма да се върна у дома, докато тормозът в училище не спре. Страхувах се да се върна у дома, но повече от всичко ме беше страх да се върна на училище. Трябваше да сменя влакове в Дюселдорф и когато слязох от влака, реших да избягам“, казва Тийл.
Тийл се е криел известно време в Дюселдорф
След като решил да не се връща у дома, той останал близо до гарата цяла седмица. Понякога спал на гарата, а понякога на улицата.
„С течение на времето срещнах хора на улицата, сприятелих се с двама бездомници. Живеехме в изоставено хале в индустриална зона. Тримата споделяхме всичко, което имахме. Така живяхме една година“, обяснява той. След това и тримата загубиха работата си.
„Не искахме да крадем или да правим каквито и да било незаконни неща. Тогава един приятел чу, че има работа за тримата ни в Берлин. Така че отидохме там. Отново опаковах всичко в раницата си и си тръгнах. През тези седем години всичко, което някога съм притежавал, се побра в тази раница“, казва той.
Докато работеха в Берлин, те не бяха регистрирани и Тийл винаги се страхуваше, че някой ще разкрие самоличността му.
„Използвахме само таксономери или мобилни телефони назаем. Трябваше да внимавам да не се разболея, защото нямах здравна осигуровка. За щастие всичко мина добре“, каза той.
Предаване за неговото изчезване
През юни 2022 г. беше излъчено предаване за изчезването му. Тогава беше обявено, че се предлага награда от 5000 евро за информация за местонахождението му.
Постепенно той започна да осъзнава, че иска да се върне при родителите си.
Едва през април миналата година той събра смелост да изпрати съобщение на баща си от взет назаем телефон.
„Родителите ми не са ядосани, че избягах. Щастливи са, че сме отново заедно“, каза той.
Сега Тил прекарва дните си, помагайки на баща си с работата в бараката и опитвайки се да навакса с родителите си за цялото време, което са загубили.












