Къща с двор за 750 евро, безплатна детска градина и вълшебна храна – това изглежда като истинско превъплъщение на „dolce vita“. Именно в търсене на такъв спокоен и качествен живот британската журналистка Анабел Фенуик Елиът се мести със семейството си в живописния италиански регион Умбрия.
Мечтата обаче бързо се сблъсква с реалността и само шест месеца по-късно тя решава да опакова багажа си отново.

Семейството, включващо съпруг пилот и две малки деца, първо опитва живота в Исландия и Мавриций, преди да се спре на Италия. Умбрия ги привлича с природата и ниските си цени. Въпреки идилията, три основни пречки правят престоя им непосилен.
Първият сблъсък е с тежката италианска бюрокрация. Ежедневни задачи като посещение при лекар или кореспонденция по пощата се превръщат в изтощително предизвикателство. Второто разочарование идва от детската градина, където настойчивото религиозно обучение не съвпада с личните възгледи на майката.

Най-големият проблем обаче се оказва езиковата бариера. Въпреки усилията си да учи езика, Анабел се чувства изолирана и неспособна да общува свободно с местните, което за нея е ключов фактор за усещането за дом.

Въпреки че не планира връщане във Великобритания заради високите разходи и проблемите с имоти там, семейството гледа към следващата си спирка – САЩ. Там те се надяват, че липсата на езикова бариера ще им позволи най-накрая да се установят трайно.

Историята на Анабел е урок, че красивото място не винаги е правилният дом. Понякога усещането за принадлежност и лесното общуване тежат повече от най-впечатляващите пейзажи.
Източник: zajenata.bg












