Масово недоволство от класирането за безплатното саниране

Масово недоволство сред гражданите и местната власт предизвика класирането за безплатното саниране по Плана за възстановяване и устойчивост.

Кметовете на Смолян, Русе и Стара Загора обявиха, че са изпратили протестни писма в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Те настояват за преразглеждане на класирането. В Благоевград и Кюстендил също не са доволни от резултатите. Съмненията са за фалшиви енергийни обследвания.

Заместник-председателят на парламентарната комисия по енергетика Радослав Рибарски (ПП-ДБ) обяви, че ще инициира изслушване на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, която лицензира фирмите, извършващи енергийните обследвания.

Недоволството не е изненада предвид огромния интерес към програмата – над 3000 подадени предложения за над 4 млрд. лв. В същото време бяха одобрени едва – 756 многофамилни жилищни сгради за малко над 1.1 млрд. лв. Класирането беше обявено от МРРБ преди Коледа и предизвика множество въпроси, на които с днешна дата няма отговори.

Дисбаланс между общините

Диспропорцията в одобрените проекти между отделните общини е това, което прави впечатление и дразни както хората, така и кметовете по места.

Варна и Бургас са абсолютните отличници с оползотворяването на целия им определен лимит за финансиране. При 80 млн. лв. за всеки от двата града Варна получава 79.8 млн. лв. за 31 блока, а Бургас – 78.5 млн. лв. за 29 блока.

В същото време други големи градове като Русе, Стара Загора, Пловдив, София, Смолян, Благоевград получават от една трета до половината от средствата по предвидения им лимит.

Например за община Русе са одобрени 7 блока за общо 21.2 млн. лв., в Благоевград 18 за 16.5 млн. лв. Най-отчайващо е положението в Стара Загора – едва 8 блока за 12.4 млн. лв.

Средно за шестте големи града Стара Загора, Русе, Плевен, Велико Търново, Благоевград и Видин, няма нито една община с повече от 55% усвоен ресурс. Средно безвъзмездната помощ за общините от групата е 18.1 млн. лв. при максимален праг от 50 млн. лв.

В същото време има допуснато финансиране от над 90% в други общини.

Според кмета на Русе Пенчо Милков по този начин е опорочена възможността средствата от Плана за възстановяване и устойчивост да достигнат до повече общини и да се избегне значителна териториална концентрация на инвестициите в определени общини и райони.

Отново се наблюдава приоритизиране на определени градове и региони за сметка на други, което води до дисбаланс в развитието на страната, коментира Пенчо Милков. По този повод той е изпратил искане до МРРБ за преразглеждане на класирането.

За същото настоява и кметът на Смолян Николай Мелемов. Според него не е прилаган единен подход при оценката на проектните предложения. Мелемов настоява да се отчетат и специфичните особености на различните региони. За Смолян са одобрени само 5 жилищни сгради за 4 млн. лв. от 60 кандидатствали. Това е едва 6 на сто от определения за общината лимит.

Към момента няма официален коментар от МРРБ за дисбаланса между отделните региони.

Най-вероятно причината за това е, че класирането е направено въз основа на получените точки по шестте критерия, като най-много идват от енергийното обследване и предлаганите мерки.

Съмнения за фалшиви енергийни обследвания

В същото време енергийните обследвания породиха съмнения за фалшиви данни в тях с цел достигане на максимален брой точки. Съгласно заложените условия за кандидатстване енергийните обследвания не подлежаха на никакъв контрол и е много вероятно в тях да има неверни данни.

Особен интерес представлява високият брой на жилищни сгради с максимален брой точки – 140, концентрирани в определени градове. МРРБ трябва да обясни как се постига този резултат, коментира енергиен одитор пред Mediapool.

При прилагането на „типово строителство“ в България и наличието на сгради със сходни характеристики в цялата страна е интересно да се изследва как в някои райони такива сгради могат да въведат мерки за ефективност с максимален ефект, масово достигайки енергиен клас „А“, а в други документите не показват такава възможност, коментира и кметът на Русе.

Пенчо Милков изразява „надежда посочените показатели да се основават на реалистични данни, а не на умишлено завишени стойности в сертификатите за енергийна ефективност“.

„По този начин няма да се постигнат целите и индикаторите в програмата, а ще се създаде предпоставки за опорочаване на цялата процедура и налагане на финансови корекции за сметка на българските данъкоплатци“, коментира Милков.

Заради съмненията за фалшиви енергийни обследвания заместник-председателят на парламентарната комисията по енергетика Радослав Рибарски ще поиска изслушване на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, която лицензира фирмите, извършващи енергийните обследвания.

Той призна, че МРРБ няма задачата да проверява направените енергийни обследвания, защото те се удостоверяват от Агенцията за устойчиво енергийно развитие.

„Дали там има пропуск и дали всички енергийни одитори са направили реални обследвания, е въпрос, който стои“, коментира Рибарски пред БНР.

Нови къщи за сметка на стари панелни блокове

Недоволство има и от страна на гражданите. Те недоумяват как до обновяване са допуснати нови къщи и блокове строени в края на миналия век и началото на този, а в същото време най-старите панелни блокове с по 6 – 7 входа, строени през 60-те и 70-те години на миналия век са останали резерва.

В Кюстендил например е одобрена за саниране 3-етажна къща на ул. „Калосия“ №2, която е събрала неясно как 120 точки. Видимо къщата изглежда нова, на места се виждат тухли „Итонг“, наскоро поставена дограма и неизмазани все още стаи на първия етаж, показа проверка на Mediapool на място. Според съседи в къщата живее семейството на директора на общинското предприятие „Ученическо хранене“.

Одобрен за саниране е и сравнително нов блок строен в края на 90-те години на ул. „Георги Тертер“ в Кюстендил. В същото време т.нар. „Червен блок“ на ул. „Цар Освободител“ №229, строен през 60-те години е в резервния списък.

Жители на Кюстендил разказаха пред Mediapool, че в голяма част от одобрените за саниране блокове живеят общински служители на различни позиции. За това из града хората говорят, ако никой от общината не живее в твоя блок или нямаш връзки, шансовете за саниране клонят към нула. Все пак има и изключения сред одобрените блокове.

Новият кмет на Кюстендил инж. Огнян Атанасов обеща, че ще направи всичко възможно, за да осигури допълнително финансиране от Териториалния план за Справедлив преход за енергийно обновяване на жилищни сгради. Той заяви, че ще настоява да се даде приоритет на включените в резервния списък.

Вижте още:
Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.