Твърди се, че Маргарет Илзе Келер е събирала части от кожата на убити затворници, които са имали интересни татуировки, и ги е използвала, за да прави лампи, корици за книги и ръкавици.
Заради жестокостта си към затворниците, тя е наричана „кучката на Бухенвалд“, „звярът на Бухенвалд“, „червената вещица на Бухенвалд“, „вдовицата на месаря“ и „кралицата на Бухенвалд“.
Казва се Маргарет Илзе Келер, родена е през 1906 г. в Дрезден и е съпруга на Карл Кох, командира на концентрационните лагери Бухенвалд и Майданек.
Тя се омъжва за него през 1934 г., а две години по-късно започва работа като пазач и секретар в концентрационния лагер Заксенхаузен близо до Берлин , който Кох управлява.
На следващата година тя последвала съпруга си в Бухенвалд. Под негово влияние и с чувство за власт, тя се превърнала в един от главните мъчители.

Правеше лампи от кожите на затворници
Тя яздеше през лагера на кон и бичуваше затворници , които привличаха вниманието й.
Очевидно, като хоби, тя е събирала парчета от кожата на убити затворници, които са имали интересни татуировки, и е правила от тях лампи, корици за книги и ръкавици.
С парите, които взима от затворниците, тя построява спортна зала на стойност над 250 000 марки. През 1941 г. тя става ръководител на жените, които работят като охранители в лагера . Карл Кох е преместен в Люблин през същата година, където участва в откриването на концентрационния лагер Майданек.
Илзе остава в Бухенвалд до август 1943 г., когато тя и съпругът й са арестувани по заповед на Хоазис фон Валдек-Пирмонт, командир на СС и полицията за Ваймар. Те са обвинени в незаконно обогатяване, присвояване и убийство на затворници, за да им се попречи да дават показания.
Илзе е оправдана през 1944 г. поради липса на доказателства, докато Карл е осъден на смърт от съда на СС в Мюнхен . Той е разстрелян през април 1945 г. в Бухенвалд . След това Илзе отива да живее със семейството си в Лудвигсбург.
Нимфоманка
Американците я арестуват в края на юни 1945 г. Заедно с още 30 души тя е обвинена в участие в помагачество, подстрекателство и извършване на убийствата в Бухенвалд. Пред съда тя заявява, че е бременна в осмия месец и никой не знае как е успяла да забременее в затвора.
Доклади от Бухенвалд посочват, че тя едновременно е имала афери с Валдемар Ховен, есесовец, който става главен лекар в Бухенвалд, и с Херман Флорщет, заместник на Кох.
В книгата „Невинни в Дахау“ съдебният репортер Йозеф Халоу пише, че е имало слухове, макар и непроверени, за многобройните любовни афери на Илза с командири на СС и дори затворници в Бухенвалд, а бракът ѝ с Карл е бил открит.
Илзе била нимфоманка и често принуждавала затворниците да симулират секс помежду си за нейно забавление. Халоу твърди, че е възможно Илзе да се е обърнала към други мъже, защото Карл уж имал хомосексуални наклонности.
През август 1945 г. Илзе е осъдена на доживотен затвор за „нарушаване на законите и правилата на войната“. Две години по-късно генерал Луций Д. Клей, временният военен губернатор на Американската зона в Германия , намалява присъдата на Илзе на четири години затвор поради липса на убедителни доказателства, че е убивала затворници заради татуировки и че е притежавала предмети, изработени от човешка кожа.
Твърди се, че лампите, намерени в дома ѝ, са били направени от козя кожа.
Роди двама сина
Илзе роди двама сина. Първият син, който имаше с Карл, се самоуби след войната. Вторият ѝ син, когото зачена с непознат мъж, докато беше в затвора в Дахау, й беше отнет след раждането.
Когато навършил 19 години, той разбрал, че Илзе е негова майка и я посещавал редовно в затвора.
Илзе се обеси в женски затвор на 1 септември 1967 г. Тя беше на 60 години. Погребана е в немаркиран гроб на гробището Айха.












