Предстоящото завръщане на тленните останки, приписвани на българския владетел цар Самуил, предизвика вълна от отразяване в медиите на Северна Македония, но към момента политическият елит в Скопие запазва пълно мълчание. Правителството и водещите политически партии не са излезли с официална позиция, нито е организиран протест срещу решението на гръцката държава да предаде историческата реликва на София.
Планираната церемония по посрещането им е насрочена за 3 октомври. След официални почести, останките ще бъдат положени в саркофаг в църквата „Света София“ в столицата, потвърдиха българските държавни власти.
Разминавания в историческата интерпретация
Медийното пространство в Северна Македония е разделено в начина, по който представя личността на Самуил. Докато издания като МКД.МК го наричат „македонски владетел“, свързвайки държавата му с Охрид, други медии като Плюсинфо подхождат с повече предпазливост, използвайки определението „цар Самуил“ и подчертавайки, че става въпрос за предполагаеми останки, открити при разкопки в базиликата „Свети Ахил“ на остров в Малкото Преспанско езеро.
Дипломатическият контекст и историческата комисия
Темата остава чувствителна, въпреки че Съвместната българо-македонска комисия по историческите и образователните въпроси вече постигна договорен текст. В него се признава, че Самуил е управлявал голяма средновековна държава, която мнозинството от световните историци дефинират като Българско царство. Въпреки че това постижение беше обект на критики от страна на опозицията в Скопие още през 2022 г., то остава ключов документ в двустранните отношения.
Към настоящия момент нито президентът Гордана Силяновска-Давкова, нито премиерът Християн Мицкоски са коментирали събитието. Дипло. Напрежението по историческите теми между двете съседни страни остава високо, като от Скопие често призовават за работа, базирана единствено на „факти и доказателства“, докато Брюксел настоява за осезаеми резултати в диалога.
Източник: fakti.bg












