Пролетта се завръща тихо и нежно, носейки със себе си аромата на новото начало и пробуждането на природата. Градините се изпълват с цветове, които не са просто растения, а истински символи на възраждането. От незапомнени времена хората са тъкали приказки и легенди за това как са се появили тези първи пролетни вестилници. Потопете се в митологичния свят и открийте тайните на най-любимите ни цветя.
Кокичето: Символ на надеждата и милостта

Една от най-красивите легенди разказва, че когато Адам и Ева бъдат изгонени от Рая, земята била обгната от сурова зима. Докато първите хора стъпвали в студения сняг, няколко снежинки паднали точно в отпечатъците от стъпките на Ева. От топлината на нейното присъствие те се превърнали в нежни бели цветове, които станали знак за Божията милост и обещание, че след всяко изпитание идва радостта.
Друго християнско предание гласи, че кокичетата са капки от млякото на Богородица, които са паднали върху земята в кошарата, където се е родил Иисус. Тези свещени капки са поникнали като цветове, които до днес ни напомнят за обновлението на живота в края на зимата.
Теменужката: Скрита любов и разсипани скъпоценности

Древните гърци разказвали за буйната, но несподелена любов на Аполон към една от дъщерите на Атлас. За да я защити от неговата настоятелност, Зевс превърнал бога в благоуханно цвете, скрито сред тревата, което днес можем да открием само по неговия неповторим аромат.
Друга митологична история ни отвежда при Прозерпина, която притежавала зашеметяващ гердан от аметисти. Когато Плутон я отвлякъл, нанизът се скъсал, а лилавите мъниста се разпиляли по поляната. Всяко камъче се превърнало в малко виолетово цвете, което до днес носи спомена за нейната красота.
Игликата: Ключове от небето и скрити съкровища

Богомилските предания разказват, че св. Петър веднъж задремал пред райските порти и златните ключове на Небесното Царство паднали на Земята. След като ангел ги намерил и върнал, отпечатъкът от тях в разтопения сняг се превърнал в красивото цвете, което познаваме като иглика.
В българския фолклор игликата е обгната с мистерии – вярвало се, че тя расте върху гробове на древни владетели или над скрити иманя. Друга трогателна песен разказва за момичето Иглика, чиято златна игла паднала в пръстта в момента на нейното отвличане, превръщайки се в жив символ на нейната съдба.
Нарцисът: Огледало на суетата и опасен аромат

Историята на Нарцис е урок за смирение. Красивият, но безчувствен младеж отблъснал всички, които се влюбили в него. Богинята Немезида, отмъщавайки за отхвърлените девойки, го превърнала в цвете край един поток, където той вечно да съзерцава собственото си отражение.
Интересно е, че името на цветято е свързано с понятието „наркоза“. Според легендата, Персефона заспала от замаящия аромат на нарцисите, което позволило на Хадес да я отвлече в дълбините на подземното царство.
Зюмбюлът: Сълзи на богове и свети

Древногръцкият хиацинтус носи името на Хиацинт, любимец на Аполон. По време на тренировка по мятане на диск, богът на източния вятър Зефир отклонил пътя на диска, който ударил фатално младежа. От сълзите на съкрушения Аполон поникнал първият син зюмбюл.
В по-късните времена се появява легендата, че белият зюмбюл е изроснал от сълзите на Дева Мария, с които тя оплакала Христос. Преданието твърди, че именно по тези бели цветове царица Елена е успяла да открие заровения Христов кръст.
Източник: 10te.bg












