В сърцето на Газиантеп, близо до сирийската граница, се намира кафенето Тахмис Кахвеси. Основано през 1635 година, то е сред най-старите в света и пази духа на отминали времена. Докато снегът покрива планината Тавър, посетителите се сгряват край печката на дърва с малки, изящно украсени чаши в ръце.
И докато мнозина се наслаждават на класическото турско кафе, истинската звезда на това място е напитката мененгич. Макар да носи името „кафе“, в нея няма нито едно зърно кафе и нито капка кофеин. Нейната основа идва от плодовете на терпентиновото дърво – вид див шамфъстък, растящ в Средиземноморието.
Вкусът на поколенията
Плодовете се събират, изпичат и смилат, за да създадат напитка с богат, ядков вкус и лека горчивина. Тази кулинарна традиция е толкова значима, че през 2024 година Европейският съюз ѝ даде статут на защитено географско указание. В региона тя е известна още като казуан и е неизменна част от културата и народните традиции.
За местните жители мененгич е нещо повече от напитка – тя се смята за лек при различни неразположения, макар това да е част от народните вярвания. Тази рецепта, оцеляла през вековете, продължава да разказва истории за миналото във всяка глътка.
Източник: standartnews.com












