Две десетилетия оттогава, когато светлината на Пепа Николова угасна, но спомените за нея остават живи и изпълнени с емоции. Латинка Петрова, нейната колежка и близка приятелка, споделя за жената, която бе едновременно бунтарка, любяща майка и актриса, чийто талант бе подценен от системата в най-активните ѝ години.
Голямата драма на Пепа беше Сатиричният театър. Въпреки огромния си потенциал, тя и цяло едно поколение актьори бяха оставени в сянка, докато ролите се разпределяха според политическите пристрастия на тогавашната върхушка.
Пепа не криеше огорчението си, като често се питаше кой всъщност е по-разпознаваем – тя или директорът. Тя беше принудена да търси реализация навън, в киното и концертите, за да поддържа професията си, докато в театъра просто чакаше шанс, който така и не дойде.
Въпреки професионалните удари, Пепа остана „душата на компанията“ – директна, забавна и обичана от всички около себе си. Нейното чувство за хумор и жизнерадост бяха нейната визитка, дори когато животът ѝ беше осеян с разочарования.

Пътят ѝ като майка също не беше лесен. Пепа отгледа дъщеря си Александра сама, като се справи блестящо с ролята на самотен родител. Тя беше строга, но честна с дъщеря си, като никога не я глезеше, но винаги е треперела за нея. Силният характер на Пепа се пренесе и в Александра, която наследи нейната гордост и достолепие.

Най-дълбоката рана в сърцето на актрисата обаче остана любовта ѝ с Йосиф Сърчаджиев. Макар в началото да са изживели красива и романтична история, в която са се следвали навсякъде, краят е бил горчив. Пепа никога не е простила на бащата на дъщеря си това, че той не е бил част от живота на момичето. Дори след смъртта му, тя е запазила това мълчание и липса на прошка, а дъщеря им е разбрала за кончината му единствено от медиите.
Пепа Николова остави след себе си наследство от филми и спомени за жена, която е била и в най-трудните моменти – грижовна дъщеря, силна майка и непокорна личност, която никога не е спрела да бъде себе си.
Източник: hotarena.net












