Президентът оспорва онези промени в Конституцията, които се появиха изненадващо, тъй като ние отдавна очаквахме промени, но само в частта „Съдебна власт“. Това коментира в „Още от деня“ Крум Зарков – секретар на президента по правните въпроси и бивиш служебен министър на правосъдието.
Според него много от промените, останали в крайния вариант, са „дълбоко грешни, дори опасни“. Посочи за пример списъка от хора, между които трябва да се избира служебен премиер.
„Основният принцип на нашата демокрация е този за разделение на властите и не е нужно човек да си припомни Монтескьо, за да се разбере, че председателят на действащо към този момент Народно събрание не може да съвместява функциите на премиер-министър. Или председателят на Сметната палата – органът, който одитира разходите на правителството – може ли той да го оглавява?“
Според Зарков Народното събрание, което ще продължи да функционира след оставка на редовното правителство, ще се занимава с предизборна кампания. Коментира, че партиите в НС обвиняват Румен Радев за това, че си е свършил работата.
„Президентът не назначава служебен кабинет и не прави с него каквото си иска – той го назначава, когато има парламентарна криза и НС не може да функционира“.
Крум Зарков е на мнение, че въпросът с двойното гражданство е решен прекалено рязко и липсват важни нюанси.
„Има разлика между български гражданин по рождение и такъв по натурализация. Има разлика между двойно гражданство, когато второто гражданство е придобито в установена демокрация, от която могат да се черпят примери и практики или не“.
Трябва да се разгледа и въпросът с пасивното и активното избирателно право, тъй като все още не сме осигурили на много от българите в чужбина начин да гласуват, каза още Зарков.
„Президентът има особена легитимност и роля и се намесва във времена на криза. Това, че сегашното редовно правителство не може да излезе от кризата, това, че се съмняват дали утре ще оцелеят или ще се разпаднат и се притесняват от това какъв ще бъде служебният премиер – не им е виновен президентът“.
Ако Конституционният съд отмени текстовете, те няма да важат занапред. Ако междувременно са произвели някакъв ефект, ще възникне правен казус, обясни Зарков.
