В ранните часове на 16 октомври 1946 г. спортната зала на затвора в Нюрнберг става място за исторически момент. Десет от най-високопоставените лидери на нацисткия режим изпълняват смъртните си присъди, поставени от Международния военен трибунал за престъпления срещу мира, военни престъпления и престъпления срещу човечеството.
Сред екзекутираните са бившият външен министър Йоахим фон Рибентроп, началникът на Върховното командване Вилхелм Кайтел, Ернст Калтенбрунер, идеологът Алфред Розенберг, Ханс Франк, Вилхелм Фрик, Юлиус Щрайхер, Фриц Заукел, Алфред Йодл и Артур Зейс-Инкварт.
Дванадесет присъди, но само десет завършени съдби
Въпреки че двенадесет души получават присъда за смърт чрез обесване, не всички завършват по един и същи начин. Херман Гьоринг, най-влиятелният от подсъдимите, избира собствения си край, като се самоубива с цианид в килията си няколко часа преди планираната екзекуция. Мартин Борман, съден задочно, по-късно се разбира, че е загинал в Берлин в края на войната.
Принципът на личната отговорност
Процесът, започнал през ноември 1945 г., разкрива мащаба на престъпленията чрез хиляди документи и свидетелства. Американският главен обвинител Робърт Джаксън подчертава, че цивилизацията не може да игнорира тези събития, защото не би могла да оцелее, ако те се повторят. С този съдебен акт се установява, че висшите държавни служители носят лична отговорност за престъпленията, извършени от името на държавата.
След изпълнението на присъдите телата са кремирани, а пепелта разпръсната в приток на река Изар, оставяйки след себе си съдебен прецедент, който променя историята на международното право.
Източник: fakti.bg












