Контрера: В крайна сметка – искаш или не искаш да управляваш, Терзиев? Ако искаш, повеждаш процеса

На 11-ти януари предстои поредното заседание на Столичния общински съвет в опит да се избере Председател. ППДБ-Спаси София загубиха на София и софиянци два месеца в безплодни маневри да съставят мнозинство, да съберат подкрепа и да бъде избран Председател на СОС. Видя се огромна политическа немощ, липса на какъвто и да план за действие, стратегия и трезва преценка за действителността.
Имаме един кмет, който се е дезинтересирал и дистанцирал от процесите в общинския съвет. Това е интересен мениджърски подход. Още по-интересен е в контекста на случилото се. Да оставиш няколко политически некадърници да ти подреждат мнозинството е екзотичен подход. И екзотиката се засилва от трупащите се политически и управленски провали. В крайна сметка – искаш или не искаш да управляваш, Терзиев? Ако искаш, повеждаш процеса. Ако не искаш, седиш и те бият като маче у дирек, както до сега. Логиката на политическите процеси е неумолима и всяка наивност в политиката се наказва жестоко.

От ППДБ-Спаси София се очакват отговори на няколко прости въпроса:

Искат ли да управляват? С кого и как? Готови ли са да подкрепят за Председател на СОС общински съветник от друга група? Как конкретно предлагат да се разпределят между политическите партии председателите на комисии и представителството в тях?
Ако има отговори на тези прости въпроси, ще излезем от политическия блокаж в общинския съвет. Ако няма – продължаваме, както до сега, т.е. никак. Ние се намираме на път към никъде. Звучи тотален политически дисонанс, на ръба на шизофренното. Ние сме в ситуация, при която лидерите на ППДБ и ГЕРБ са се хванали заедно и са като Пижо и Пенда, а на ниво София местните им проекции само дето не се псуват на майка…
Някой от ППДБ беше казал, че ситуацията била друга… Колко па да е друга и различна? Партиите и платформите едни и същи, но за голямото може (държавата), а за по-малкото (общината) не може? Политическа логика в това няма. Има инат и задкулисни сметки, а вероятно и интереси – финансови и икономически.
ППДБ са тези, които в случая трябва да изградят мостовете и да направят конкретни предложения към останалите групи, включително и към ГЕРБ. Първо обаче трябва да осъзнаят, че няма как да изключат от уравнението ГЕРБ поради два прости факта – те сам им естественият евроатлантически партньор и са втората по големина група. Дали това им харесва или не – няма никакво значение. Сега се оказва, че мостовете трябва да градим по-малките, защото големите до там са се смразили, че биха се избили, ако можеха…
Ситуацията е ненормална.
И тук избирателят логично би задал въпроса – защо ги избраха, след като не могат да решат първото уравнение на управлението – избора на Председател. Как ще решават тогава другите?
Прогнозирам, че ако на 11 януари не се намери изход и не се направи компромис, ако щете и временно, съвсем скоро София ще поеме по пътя на Детройт от 2012-2013г. Кой разбрал, разбрал…

Коментарът е публикуван на Фейсбук страницата на Карлос Контрера

 

 

Вижте още:
Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.