Кой още се страхува от Орбан: Унгария отваря служба за борба с чуждото влияние

Новата правителствена агенция за „защита на унгарския суверенитет“, която започва работа на 1 февруари, ще се отрази зле на демокрацията в страната, предупреждават критици, чиито мнения съобщава „Юрактив“.

Сред първите, чието мнение се цитира, е американският посланик в Будапеща Дейвид Пресман, който каза, че подобна стъпка прави „законът на Москва за чуждестранните агенти да изглежда снизходителен“. „Репортери без граници“ също са обезпокоени и смятат това за „нова, опасна провокация на премиера Виктор Орбан“.

Последните закони, насочени към ограничаване на чуждото влияние, бяха приети в навечерието на ключови местни избори и избори за Европейския съюз. Те предвиждат създаването на Служба за защита на суверенитета, която ще има за задача да „разкрива и разследва организации, които получават пари от чужбина с цел влияние върху изборната воля на избирателите“.

Партията Фидес на Орбан твърди, че разпоредбите ще „затворят вратичка“ в „изборните измами“ след твърденията, че опозиционните партии са получили пари от базирана в САЩ НПО по време на изборите през 2022 г. 

Но критиците се опасяват, че законът ще направи невъзможно работата на правозащитни групи и други, зависими от пари от чужбина. Така от унгарската Transparency International отбелязват, че получаването на пари от чужбина се представя като нещо, което поставя под въпрос легитимността.  

Новата агенция ще бъде ръководена от политолога Тамаш Ланчи, когото „Юркатив“ описва като противоречив, известен като главен редактор на закритото вече седмично икономическо списание, което, добавят те, подкрепяше Орбан.

През 2018 г. Ланчи публикува имената на 200 служители на гражданското общество, академици и журналисти, свързвайки ги с американския финансист и „филантроп“ Джордж Сорос. Съдът оцени списъка като сплашващ и незаконосъобразен.  

Агенцията ще има широки правомощия да събира информация, да си сътрудничи с други държавни агенции и да изготвя доклади. Бенефициенти на чуждестранни фондове и загрижени за унгарската демокрация смятат, че Ланчи ще продължи с „клеветническите кампании“, докато той отговаря, че това са „предразсъдъци“. 

Самата агенция няма правомощия да наказва, но кандидати на избори, които получават пари от чужбина, са заплашени с до три години затвор. 

Вторият страх, въведен от текста „Юрактива“, е страхът от свободата на медиите в Унгария. Медийните компании могат да бъдат значително „осакатени“, като бъдат помолени да предоставят неограничено количество данни, се казва в съобщението, създавайки огромно натоварване за тях. Експертът от медийния монитор на Мертек Анджеш Урбан, който направи това изявление, добави, че това може да изплаши журналистите и да ги откаже да се занимават с чувствителни теми, за да не попаднат в полезрението на държавната агенция.

Десет унгарски медии предупредиха в отворено писмо, че законът може сериозно да застраши свободната журналистика.

Мониторинговите организации в Унгария се нуждаят от пари от чужбина, тъй като желанието на обществото да им дарява средства е на много ниско ниво, а НПО, които критикуват правителството, не могат да получат средства от него, според Transparency International. 

„За тях е немислимо да получаваме пари от чужбина, за да наблюдаваме и да докладваме за борбата с корупцията, без никакви указания какви трябва да бъдат заключенията“, казва Миклош Лигети от Transparency International.

Вероятно не само на унгарците им е трудно да приемат безрезервно, че някой от чужбина дава пари за хуманни и благородни причини за изкореняване на корупцията в една европейска държава и че разпределя средствата си, без да засяга работата, за която те са изразходвани. 

Въпреки това, освен неправителствените организации и свободните от правителството медии, Европейският съвет е загрижен и за унгарските закони. Те призоваха Будапеща да се откаже от приемането на такъв закон, тъй като представлява „значителен риск за човешките права“, но въпреки това законът беше приет през декември.

Притеснена беше и Европейската комисия, от която миналата седмица обявиха, че „при липса на задоволителен отговор, няма да се поколебаят да предприемат необходимите стъпки“, за да осигурят еднаквост със законите на ЕС.