Пет дни минаха между изявленията на ключовите преговарящи на Америка и Русия – Стив Виткоф и Сергей Лавров , относно това, на което Москва се е съгласила, за да сложи край на войната в Украйна. Именно в тези две изявления се крие истината за методите на преговори на Владимир Путин , който за кратък период от време успя да се вслуша във Вашингтон. Ключовата тема на мирните преговори в Украйна сега са гаранциите за сигурност, за които настоява Киев. В рамките на няколко дни обаче от Русия пристигнаха различни съобщения по темата.
Виткоф: Путин се съгласи
След срещата между Тръмп и Путин в Аляска, говори Стив Уиткоф, специалният пратеник на САЩ за Близкия изток. Въпреки че първоначално беше планирано Уиткоф да се занимава предимно с Близкия изток, той пое важна роля и по отношение на Украйна. На 17 август Виткоф заяви, че Путин се е съгласил да позволи на САЩ и европейските съюзници да предложат на Украйна гаранции за сигурност, подобни на принципа на колективна отбрана на НАТО, като част от евентуално споразумение за прекратяване на тригодишната война.
– Успяхме да получим следната отстъпка: Съединените щати да могат да предложат защита, подобна на тази по член 5, което е една от истинските причини, поради които Украйна иска да бъде в алианса НАТО – каза Виткоф и посочи, че за първи път чува Путин да се е съгласил с това. Въпреки че Америка изключи изпращането на войски за поддържане на мира в Украйна, някои европейски страни са готови да го направят.
По този повод Виткоф разкри подробности за обсъжданото на срещата на върха в Аляска. Той каза, че двете страни са се споразумели за „силни гаранции за сигурност, които той би определил като променящи правилата на играта“. Той добави, че Русия е заявила, че ще поеме законодателен ангажимент да не претендира за никакви допълнителни територии в Украйна.
Същевременно Виткоф защити решението на Тръмп да намали натиска върху Путин да се съгласи на незабавно прекратяване на огъня, заявявайки, че се е обърнал към мирно споразумение, защото е постигнат толкова голям напредък. Четири дни по-късно руският външен министър Сергей Лавров имаше различно послание.
Лавров: Присъствието на чуждестранни войски в Украйна е неприемливо за Русия
Според заявеното от Лавров на 21 август, присъствието на чуждестранни военни сили на украинска територия е неприемливо за Русия.
– Както показват разговорите на Запада с украинската страна, всички тези планове са свързани, по същество, с предоставянето на гаранции чрез чуждестранна военна намеса в някаква част от украинската територия. Искрено се надявам, че тези, които измислят подобни планове или просто се опитват да привлекат вниманието към себе си, осъзнават, че това ще бъде абсолютно неприемливо за Руската федерация и за всички разумни политически сили в Европа – подчерта Сергей Лавров.
Той добави, че Москва очаква, когато и ако бъде подписано споразумението за прекратяване на войната в Украйна, въпросът за „легитимността на подписалите го страни от украинска страна“ да бъде решен.
– Руският президент Владимир Путин многократно е заявявал, че е готов да се срещне, включително с Володимир Зеленски – каза Лавров и добави, че всички ключови за преговорите въпроси трябва да бъдат предварително разгледани на ниво експерти и министри, което, както той заяви, би „осигурило солидна основа за всяка официална среща между лидерите или подписване на споразумение“.
Според него легитимността на Зеленски като подписал споразумението е оспорвана, тъй като мандатът му, според официалната процедура, е изтекъл през май 2024 г., а изборите не са проведени поради обявено военно положение. Лавров заяви, че Зеленски „все още не е отменил указа отпреди три години, който директно забранява преговорите“ с руския президент.
Тези изявления на Лавров директно противоречат на казаното от специалния пратеник на Тръмп, Виткоф, само няколко дни по-рано. Именно поради тази причина мнозина смятат, че Путин сега играе своята игра, за да накара Тръмп да се съгласи на всичките му условия или просто да се откаже от подкрепата си за Украйна.
Кой е готов да изпрати армията в Украйна
Според информациите, Великобритания и Франция са най-гласовитите за изпращане на войски в Украйна, но не на фронтовата линия, а в демаркационните зони. Още около десет европейски държави са изразили готовност да допринесат в рамките на тези гаранции и те са предимно държави, които са членове на „Коалицията на желаещите“.
Белгия, Литва и Естония също потвърдиха, че са готови да изпратят мироопазващи войски, но извън обявените бойни зони. Латвия все още не е взела решение и чака приключването на преговорите относно гаранциите и окончателната форма на мисията. Швеция също е в повратна точка, т.е. иска допълнителни разяснения:
Говорим ли за мироопазващи сили?
Сили за възпиране или
Току-що представено
Германия засега е сдържана, а от Берлин идва съобщение, че страната няма капацитет да изпраща войски, но че ще подкрепи други видове гаранции.
Унгария, Полша и Италия изрично отказаха да изпратят войски или военна техника в Украйна. Нито Холандия, нито Испания планират да изпращат войски, а вместо това подкрепят укрепването на украинската армия по други начини.
Канада и Австралия също предложиха възможна роля в мироопазването, а Турция е готова да предостави гаранции за морска сигурност на Украйна.












