? Две Кървави Хроники от Бивша Югославия: Убиецът Юнуз Кечо и Кръвното Отмъщение в Зеница
1. Юнуз Кечо: Бруталният Беглец от Сараево
Юнуз Кечо, роден в село Жежелово, става най-известният беглец от бивша Югославия, след като през 1985 г. брутално убива съпругата си Расема Фазлибашич. Кечо, описан от затворнически психолози като „идиот“, но същевременно умел и интелигентен, извършва престъплението, след като Расема иска развод и започва връзка с негов приятел.
Убийство и Дълга Година в Гората
Кечо убива Расема с четири удара с нож в апартамента ѝ, след като опитът му за помирение се проваля. Той е мотивиран от ревност, измяна и факта, че тя е похарчила всичките му спестявания и семейни дукати с любовника си Атиф Бужа.
След престъплението, Юнуз бяга и се крие в гората в продължение на една година. Невероятно, но той успява да избегне полицейското преследване благодарение на помощта на селяни и роднини. Те използват бели платна, окачени по сергиите, за да го информират, че наблизо няма полиция и че може да слезе за храна и чисти дрехи.
По време на бягството му се раждат легенди за „горския отмъстител“ – че се маскира, избягва търсещи кучета с меча лой и дори подслушва полицейски радиостанции.
Процес и Трагичен Край
Кечо е заловен в Будва през 1986 г. На процеса, доведената му дъщеря Санела го прегръща всеки път, когато той влиза в съдебната зала, демонстрирайки невероятната любов, която той е развил към нея. Дори свекърва му не го обвинява, твърдейки, че Расема е виновна, защото е измамила и унищожила живота му.
В началото на войната през 90-те години, Кечо бяга от затвора във Фоча и започва да живее със Санела. През август 1993 г. и двамата са убити от снайперист (или чрез самоубийство, обстоятелствата остават неясни) и са намерени на поляна, държейки се за ръце. Те са погребани един до друг.
Случаят вдъхновява режисьора Адемир Кенович да заснеме култовия филм „Кудуз“.
2. Кървавото Отмъщение в Зеница: Убийство по Поръчка
Вторият случай, останал в историята като едно от най-бруталните престъпления в СФР Югославия, е свързан с кръвна вражда от 70-те години.
Пътният Инцидент и Кръвната Вражда
През май 1971 г. Стипо Ц. случайно убива момчето Миленко П. при пътен инцидент. Съдът оправдава Стипо, установявайки, че няма виновен. Въпреки това, мащехата на загиналото момче – Вишня, отказва да приеме това и решава да отмъсти, инициирайки кръвна вражда.
Планирано Зверство
Вишня наема младия работник Драгомир Драган Б. да убие единадесетгодишния Бруно, сина на Стипо, за сумата от 500 000 динара. Смята се, че и бащата на загиналия Миленко, Райко П. (съпруг на Вишня), е знаел за планираното отмъщение.
Вишня следи Бруно месеци наред. Тя го предразполага, стигайки дотам да го гали и да говори с него за училище. В деня на убийството, тя моли момчето да я заведе до гробището близо до училището. Там Бруно е посрещнат от Драгомир и е убит с девет прободни рани.
Смъртно Наказание
Вишня и Драгомир са арестувани бързо. След емоционален и ужасен процес и двамата са осъдени на смърт. Съпругът на Вишня, Райко П., получава 20 години затвор за съучастие.
През август 1973 г. Вишня П. и Драгомир Б. са разстреляни някъде близо до Сараево – това е една от последните изпълнени смъртни присъди в Босна и Херцеговина. Те са погребани в немаркирани гробове, съгласно тогавашния закон за избягване на „култ към личността“ на убийците.












