Каракачанов: Сделка 400 млн. лв. за радари за БА се пробутва на тъмно

Политическото ръководство на Министерството на отбраната се опитва тихомълком и преди ротацията да пробута сделката за закупуване на 7 броя 3D радари за Българската армия на стойност 400 милиона лева. Подобно на сделката с бронираните машини за пехотата, когато бяха закупени машините „Страйкър Драгун“ на стойност 2,5 млрд. лв., процедурата е брутално погазена и обществото отново ще бъде поставено пред свършен факт. Това се казва в позиция на Красимир Каракачанов, министър на отбраната в периода 2017-2021 г., пише Novini.bg

Необходимостта от нови радари за БА е от ключово значение за боеготовността на армията и затова първите стъпки бяха направени още през 2019-2020 г. Досегашната практика винаги е била проектът за инвестиционен разход и финансовата рамка да се гласуват в парламента и след това министърът на отбраната в гласуваните му технически параметри и бюджет да осъществи процедурата на обществената поръчка при състезателно начало между няколко фирми. Но при този състав на политическо ръководство в МО всичко е обърнато с главата надолу – първо се договарят с фирмата доставчик на въоръжение и чак тогава Народното събрание, поставено пред свършен факт с аргументи „няма време“ и „заплахи за националната сигурност“, гласува парите. Така беше със Страйкърите, така се случва сега и с покупката на 3D радарите. Тази практика не само е некоректна към данъкоплатците, но носи и сериозни финансови щети и направо си „плаче“ за прокурорска намеса.

Защото както отбелязва тези дни една медийна публикация, „има опасност конкурсът за 3D радарите да се превърне в поредната обществена поръчка, която ще се реши не от конкурсното начало, а от лобистки интереси“.

Сега е ред на фактите.

Още през август миналата година са получени оферти от пет водещи компании, производители на необходимите ни радари. Това са „Локхийд Мартин“ (САЩ) – с които имаме договор за 16 изтребителя F-16, Block70, „Елта“ (Израел), „Индра“ (Испания), „Талес“ (Франция) и „Леонардо“ (Италия).

Министърът на отбраната е назначил комисия от 33 души, които да оценят офертите.

По неизвестни причини испанската фирма, която е дала най-ниска цена – с около 60 млн. лв. по-малко от другите, през януари т.г. е декласирана. Така на практика на първо място се очертава само с няколко точки преднина френската фирма, следвана плътно от „Локхийд Мартин“, израелската „Елта“ и „Леонардо“.

И тук започват да се случват вече странни неща.

Вместо да се поиска от фирите подобряване на офертите в ценовата им част с цел да се спестят милиони, които са потребни и за други нужди на армията, политическото ръководство на Министерството на отбраната решава това да не се прави, а да се пристъпи към класиране, преговори и сключване на договор.

И тук искам да поясня. Установена практика е когато се получат първите оферти, винаги да се поиска с писмо до фирмите доставчици те да подобрят, т.е. да намалят предложените цени.

Ще дам само някои примери от практиката в периода 2017-2021 г., когато бях министър на отбраната.

За възстановяване на летателната годност на самолетите Спартан цената бе намалена с 3,5 млн. лв., въпреки че имаше само една фирма монополист, която може да извърши тази дейност, 4 млн. лв. бяха намерени за ракетите за МиГ-29, за ремонта на самолетите L-39 от поисканата цена от 34 млн. лв. договорът бе сключен за 16,9 милиона лв. За ремонта и модернизацията на Су-25 от прогнозна цена 130 млн. лв. договорът бе сключен за 82 млн. лв. Бронираните машини за специалните сили при оферта от 50 млн. за 76 машини след подобряване а офертата и преговори за същите пари армията получи 98 машини – с 22  броя повече. Няколко пъти бе подобрена офертата и за фрегатите, докато се вмести в сумата, гласувана от парламента – 820 млн. лв. плюс придобиване към същата цена на допълнителни способности за 40 млн. лв. без да се увеличат дадените от министерството пари. Дори при сделката за F-16 чрез преговори цената бе намалена и допълнителните придобивки бяха към 150 млн. лв.

Както става ясно, може да бъдат спестени ненужни разходи в размери за стотици милиони, ако политическото ръководство на Министерството на отбраната се грижи за парите на данъкоплатеца!

В конкретния случай за покупка на седем 3D радара, както и при Страйкърите, става точно обратното! Вместо да изпрати писмо с искане за подобряване на цената за радарите политическото ръководство се опитва да притиска комисията подобно писмо да не се изпраща при положение, че това е законната практика! Половината от 33-членната комисия не е съгласна с този подход, но натискът продължава. Аргументът на политическото ръководство е че няма време, защото България е изправена пред заплаха за своята национална сигурност. Това не е сериозен аргумент, защото от пристигането на офертите – през август миналата година, до февруари тази година са минали вече 7 месеца, които са проспани. Ако се поиска подобряване на офертите, това ще отнеме не повече от 20 дни. При положение, че дори днес да бъде сключен договор и парламентът гласува тези 400 млн. лв., доставката на радарите ще се осъществи след 30-36 месеца – 3 години по-късно. Така че аргументът с войната в Украйна е крайно несъстоятелен.

Убеден съм, че ако се поиска подобряване на ценовата оферта, поне две от компаниите ще свалят значително цените – „Локхийд Мартин“ има мегдан да го направи, защото тя произвежда изтребителите F-16, Block 70, за които вече сме заплатили над 4,5 млрд. лв. И може да си го позволи. Израелската „Елта“ – също, защото в настоящата политическа конюнктура с войната в Газа за Израел подобен политически жест ще е от огромно значение. Италианците и французите също имат мегдан за по-добри оферти. Само че министърът бърза да подпише договор, защото след средата на март може би няма да е вече министър. Явно, че парите на данъкоплатеца са последна грижа. Защо ли е това бързане? По тази тема може да поразсъждаваме отделно.

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.