Украинският президент Володимир Зеленски заяви пред Sky News, че руският президент Владимир Путин може да атакува някоя от страните членки на НАТО през следващите пет години.
В интервюто той също така каза , че не вярва, че Путин в момента е готов за подобен ход.
Говорейки за отбранителните планове на НАТО, Зеленски заяви, че темпът на увеличаване на разходите за отбрана е твърде бавен.
„Вярваме, че до 2030 г. Путин би могъл да има значително по-големи военни възможности. Днес Украйна го държи, така че няма време за сериозно армейско обучение“, каза той.
„Путин се нуждае от почивка. Има нужда от отмяна на санкциите. Има нужда от обучена армия. А десет години са много дълъг период. Дотогава той ще има нова армия.“
В интервюто Зеленски представи серия от послания:
- Поради ескалацията в Близкия изток, Украйна може да получи по-малко помощ, особено от САЩ, което би дало на Русия предимство на бойното поле.
- Британски ракетни компоненти попадат в Русия.
- Той може да не е идеалният човек, който да ръководи Украйна до края на войната, но е „най-опитният“.
- САЩ и Русия може да са временни партньори, но те „никога няма да бъдат приятели“, докато Тръмп е на власт.
Зеленски отказа да отговори на въпроса дали се е чувствал „изнудван“ по време на катастрофалната среща в Овалния кабинет, но подчерта, че се е „държал честно“. На въпроса как вижда последиците от конфликта между Израел и Иран и евентуалното разширяване на войната в Близкия изток, Зеленски заяви, че разбира как помощта за Украйна, особено от САЩ, може да бъде намалена.
„Ще ни бъде трудно“, каза той.
Що се отнася до отношенията му с Доналд Тръмп, Зеленски избягваше критики и се фокусира върху отношенията на Тръмп с Путин, оценявайки ги като „краткосрочни партньори“, но не и приятели.
Относно преговорите с Русия
Говорейки за евентуално прекратяване на огъня и мирни преговори, той ясно заяви, че ги подкрепя и би бил готов да седне на масата за преговори, за да определи „дали има реални компромиси и дали има реален начин за прекратяване на войната“. На въпроса дали би бил готов да се откаже от част от територията като част от мирното споразумение, той не отговори директно, но заяви, че военният натиск и санкциите биха могли да принудят Путин да преговаря.
Той засегна и темата за неефективността на санкциите, заявявайки, че Русия продължава да закупува компоненти за ракети и дронове от други страни, включително Великобритания.
Планът за увеличаване на разходите за отбрана трябва да бъде официално приет на среща на лидерите на НАТО в Хага днес и утре. Според предложението 3,5 процента от БВП ще бъдат изразходвани за преки военни нужди, а допълнителни 1,5 процента – за свързани сектори като инфраструктура и киберсигурност.
Отделянето на 5 процента от БВП за отбрана е нивото, което е съществувало сред съюзниците от НАТО по време на Студената война.












