Днес често може да се прочете, че нещо „увеличава риска от рак“. Споменават се определени храни, високо излагане на слънчева светлина, стареене и много други фактори, които карат много хора да се чувстват безпомощни.
Изследванията обаче показват, че както твърде много, така и твърде малко от дадено хранително вещество може да увеличи риска от рак на дебелото черво и други видове рак. Става въпрос за желязото, а научните изследвания показват, че нивото му може да играе важна роля в развитието на рак.
Научна статия от 2022 г. показва, че излишното желязо може да увеличи риска от рак на белия дроб и дебелото черво, тъй като излишното желязо може да насърчи растежа на тумора. От друга страна, статия от 2021 г. свързва недостатъчния прием на желязо с развитието на рак на дебелото черво.
„Излишното желязо може да увеличи риска от рак на дебелото черво поради ефекта му върху пролиферацията на туморните клетки“, обяснява гастроентерологът д-р Джеймс Кокс. Колоректалният хирург д-р Ан Монгви добавя, че прекомерните количества желязо могат да допринесат за оксидативен стрес и увреждане на ДНК, липиди и протеини, което може да причини развитие на рак.
От друга страна, твърде малкото желязо може да отслаби имунитета. „Имунната система зависи от желязото, за да функционира нормално“, посочва д-р Мишел Хюз, добавяйки, че дефицитът на желязо може да попречи на способността на организма да разпознава и унищожава раковите клетки.
Количеството желязо, необходимо на всеки индивид, може да зависи от възрастта, етапа на менструалния цикъл и хранителните навици. Д-р Монгви препоръчва консултация с лекар преди прием на добавки и добавя, че препоръчителните дневни дози желязо според Националните здравни институти (NIH) на САЩ са следните:
- Мъже на възраст от 19 до 50 години: 8 милиграма,
- Жени на възраст 19-50 години: 18 милиграма,
- Хора над 50 години: 8 милиграма,
- Бременни жени: 27 милиграма,
- Кърмещи жени: 9 милиграма.
Желязото може да се намери в храни като скариди, броколи, яйца, пилешко месо, пшенични продукти, стафиди и кашу.












