Жителите на древните цивилизации са се борили с жегата точно както ние днес, само че не са имали климатици, които да им помогнат.
Следователно, те трябваше да бъдат по-изобретателни, за да си улеснят живота с това, което имаха.
През горещите дни всички ние търсим място близо до вентилаторите с водни пръскачки в градините на кафенета и ресторанти, за да се разхладим.
По подобен начин са били охлаждани и през Стария век. Древните египтяни, коренните американци, римляните и гърците са потапяли големи парчета плат във вода и след това са ги окачвали над отворите на вратите и прозорците. Въздушният поток през мокрите тъкани е създавал усещане за свежест в отопляемите помещения.
Този метод се е предавал от векове, така че по стари фасади в Котор и други средиземноморски градове все още можете да видите метални или дървени конструкции над прозорците, които са били използвани за окачване на мокри чаршафи.
В Египет, в коридорите, през които е текъл въздухът, са съхранявали и големи съдове с вода. Изпарението на водата е понижавало температурата на въздуха с няколко градуса.
Друг начин за охлаждане на сградите е самата архитектура, която варира в зависимост от климата.
В Стария Рим през къщите са били изградени канали, през които е текла прясна студена вода. През самите стени са били инсталирани водопроводни тръби, които мнозина наричат първите централни климатични системи.
В Близкия изток върху къщите са били построени така наречените въздушни кули, които със системата си от специално разположени отвори са позволявали на въздуха да преминава през сградите и по този начин да ги охлажда.
Кулите са били различни в различните райони, адаптирани към ветровете, които духат в съответния район, влажността на въздуха и количеството пясък и прах във въздуха.
Тези решения бяха пренебрегнати в модерната архитектура на 20-ти век, само за да се възродят през 21-ви като идеален начин за охлаждане на пространството и намаляване на консумацията на електроенергия, а оттам и на разходите.
Китай, от друга страна, имал свое архитектурно решение – капандури, т. нар. „небесни кладенци“ в покривите, през които свеж въздух влизал директно в центъра на сградата. Разположението на помещенията около капандурата било такова, че слънчевите лъчи не успявали да затоплят пространството под капандурата.
Под отворите в покривите често е имало корито за събиране на дъждовна вода, така че водата, която се е изпарявала от него, допълнително е охлаждала пространството и е осигурявала вода за растенията.
Разбира се, има и ветрила като предшественик на ветрилата. В началото те са били изработвани от листа, хартия, плат, с полукръгла форма, за да могат да се държат възможно най-лесно и да се поддържат хладни.
Първият електрически вентилатор е създаден през 1880 г., а в началото на 20-ти век той започва да става част от мебелите.
Първият климатик, най-подобен на този, който познаваме днес, е изобретен от американския инженер Уилис Кериър през 1902 г.












