Сънищата винаги са били интересна и завладяваща тема, която продължава да интригува учените и до днес. Затова не е изненадващо, че все още има много изследвания, които се опитват да намерят отговори на въпроса как и защо сънуваме, защото все повече доказателства свързват сънуването със здравето.
„Какво странно и чудесно преживяване е да бъдеш хвърлен в тези виртуални светове, където срещаме хора, общуваме с тях, където можем да изпитваме всякакви емоции“, каза проф. Антонио Задра, изследовател на съня и сънищата от Университета в Монреал, в скорошно интервю.
В края на 19 век учените започват да изследват неврологичната основа на сънищата. През 1893 г. психологът Мери Калкинс провежда проучване с двама участници – един мъж и една жена – които спят на свещи. Тя ги събужда през нощта и ги пита дали са сънували нещо и да ѝ опишат яркостта на сънищата си.
От Калкинс до Фройд
Калкинс е първият, който определя количествено елементите и времето в сънищата. Тя открила, че сънищата обикновено се случват в настоящето и „когато сънят е бил за дом от детството или за човек, който не е виждан от много години, видимата възраст на сънуващия никога не е била намалявана, за да се избегне анахронизъм… Следователно е очевидно, че сънят е свързан с будния живот и обикновено с неотдавнашен живот“.
Но малко след работата ѝ интересът се изместил към значението на сънищата , отбелязва проф. Задар, поне отчасти заради Зигмунд Фройд.
Започвайки през 1900 г., основателят на психоанализата представя сънуването в контекста на потиснатите желания. Фройд например пише, че някои сънища за тревожност произтичат „от психосексуална възбуда, като в този случай тревожността съответства на потиснато либидо“. И ако някой сънува, че все още жив член на семейството умира, Фройд вярвал, че „сънуващият желае да е починал в някакъв момент от детството си“.
Интересът се завръща с откриването на REM съня през 1953 г. и последвалото наблюдение, че когато хората се събудят от REM сън, те често могат да опишат сънищата си много живо. Изследванията оттогава показват, че сънуването може да се случи по време на много етапи от съня. Дори хора, които имат мозъчни лезии или приемат лекарства, които елиминират REM съня, все още сънуват.
Скитащ се ум
Въпреки че определени модели на електрическа активност в мозъка са свързани с наличието или отсъствието на сънуване, все още няма окончателен биомаркер, който да сигнализира дали човек сънува. През последното десетилетие се обръща все по-голямо внимание на мрежата по подразбиране – група мозъчни региони, които стават активни, когато умът на човек се разсейва, например, докато гледа през прозореца.
„Много по-нови модели за това защо сънуваме са свързани със сънищата като подобрена форма на скитане на ума“, заявява Задра. Но защо сънуваме, все още е спорен въпрос сред изследователите.
Една от най-дълго съществуващите хипотези е, че сънуването служи като средство за симулиране на потенциални заплахи, подготвяйки ни за опасности, които могат да ни сполетят.
„Но много, много сънища нямат физически или психологически заплахи“, отбелязва Задра. Той вярва, че сънуваме, за да осмислим преживяванията си в будно състояние в контекста на миналото си, черпейки свободно свързани връзки – нещо, което мрежата по подразбиране ни позволява да правим.
„Когато се събудиш, нещата се интегрират в разбирането ти за себе си, за света, за мястото ти в него, по странни, несвързани начини“, добавя той. „И с какво ви помага това? Помага ви да предвидите или по-скоро да се адаптирате към това, което предстои.“
Обработка на емоции
Друго водещо обяснение е, че сънищата ни помагат да обработваме и регулираме емоциите си.
Сара Медник, невролог в Калифорнийския университет в Ървайн, казва, че гледа на сънищата като на „безопасно пространство, където можем да извлечем потенциално емоционално заредени преживявания“ и след това да се възползваме от възможностите. „Това, което виждаме, е повишаване на възбудата по време на сънища, но след това се наблюдава и успокояване на тази възбуда по време на сън.“
В своето изследване Медникова установи, че за хора, преживели негативно емоционално събитие, сънуването за него може да помогне за потискане на свързаните с него емоции.
„Ако сънувате събитие, ще запазите подробен спомен за това събитие, но също така с течение на времето ще изпитвате по-малко емоционално вълнение, когато мислите за това събитие“, обяснява Медникова.
Той също така разглежда сънищата като вид „терапия за една нощ“, цитирайки проучване на съня, което показва, че сред разведените хора, тези, които са сънували бившите си съпрузи, са имали по-малко симптоми на депресия след една година. Това илюстрира, че сънуването може да има „красиви дългосрочни последици за здравословна връзка с емоционалното ви минало“, посочва Медникова.
Прозрения от сънищата
Но много от нас не помнят сънищата си. В проучвания на съня, в които участниците се събуждат на всеки пет минути през нощта, повечето съобщават, че са имали десетки сънища, което означава, че човек, който се събужда за кратко през нощта, може да си спомни повече от сънищата си.
Интересът към даден сън също може да повлияе на това дали го помните, каза Задра, както и събуждането без аларма.
„Ако се събуждате по естествен път, има по-голям шанс да се събудите от REM сън“, каза Ин Джан, невролог в Медицинския факултет на Харвард и болницата в Масачузетс. Събуждането по време на REM сън увеличава шансовете ви да сте по средата на сън. Джанг предложи да записвате сънищата, които си спомняте, веднага щом се събудите, тъй като проучванията показват, че това подобрява паметта на сънищата.
Сънищата могат да дадат представа за качеството на живот на човек
Хората, които са по-стресирани или тревожни, „имат повече негативни сънища и по-негативно съдържание на сънищата“, посочва Задра. „Те имат по-агресивни взаимодействия в сънищата, отколкото приятелски. Те са повече враждебни, имат повече неуспехи, отколкото успехи. Но с подобряването на качеството на живот на човек, има съответните промени в съдържанието на сънищата му.“
„Много хора с разстройства на настроението – депресия, тревожност, посттравматичен стрес – съобщават за различни модели на сънища и голям брой сънища“, което може да е резултат от продължителен REM сън, казва Джан, който изследва ролята на сънищата в психиатричните популации, особено при хора с шизофрения.
Ако някой с посттравматично стресово разстройство изпитва повтарящи се кошмари, „той има по-лоша прогноза по отношение на симптомите. Това е индикация, че системата не се адаптира както трябва“, посочва Задра. Но това може да се преосмисли като възможност някой да поиска помощ. „Те се нуждаят от терапия, имат нужда от лекарства, имат нужда от нещо“, подчерта проф. Антонио Задар.












