Някога скритата роля на Северна Корея в пряката подкрепа на войната на Русия срещу Украйна сега е публично приета от самото държавно ръководство, което отразява нови реалности на бойното поле и в световния ред – в полза както на Москва, така и на Пхенян, съобщава Newsweek в своя анализ.
Церемонията по награждаването и посещението на Ким Чен Ун на паметник на загиналите войници миналия петък бяха поредното потвърждение на тенденция, започнала още през април, когато Пхенян за първи път призна, че е изпратил войски, за да помогне на Москва да отблъсне украинската офанзива в Курската област на Русия. Това признание дойде около шест месеца след като американските и южнокорейските разузнавателни агенции изчислиха, че севернокорейските сили вече са достигнали руска територия.
Оттогава съвместна руско-севернокорейска операция успя да си върне голяма част от територията, която украинският президент Володимир Зеленски смята за важен актив в бъдещите мирни преговори – в опит да си върне поне една пета от страната под руска окупация.
За Пхенян – официално Корейската народнодемократична република (КНДР) – който подписа безпрецедентно споразумение за взаимна отбрана с Русия миналия юни, това развитие връща на фокус реториката на съюза, която Москва и Пхенян демонстрираха по време на Корейската война преди осем десетилетия.
„За съжаление, това отразява постиженията на място, които руските и севернокорейските сили постигнаха в Курск. Създаде наратив за победоносни съюзници и успехите на нов, възроден военен съюз“, каза пред Newsweek Виктор Ча, президент на Корейската програма в Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS).
Ча, който също участва в така наречените шестстранни преговори през 2003-2007 г., посочва, че Пхенян първоначално е мълчал, защото резултатите не са били видими, но днес, когато моментът е много по-подходящ, открито показва, „че споделя леглото с руснаците“.
Въпреки че Северна Корея най-често се свързва с Китай, единственият ѝ официален съюзник от десетилетия, отношенията ѝ с Москва имат по-дълбоки корени. Съветският съюз стои зад създаването на Северна Корея след Втората световна война като противовес на подкрепяната от Америка Южна Корея, което в крайна сметка доведе до един от най-кървавите конфликти на Студената война.
Москва формално участва в Корейската война с по-малко войници, но нейната роля чрез военни съвети, оборудване и ядрен статус беше от решаващо значение за поддържането на севернокорейско-китайските сили. Конфликтът завърши с патова ситуация през 1953 г., но също и с трайна „замразена“ война, която нито една американска администрация не успя да прекрати.
По случай 80-годишнината от началото на Корейската война, министърът на външните работи на Северна Корея Чое Сон-хуей заяви в писмо до Сергей Лавров , че „народът на КНДР никога няма да забрави интернационалистическите подвизи на Червената армия, чиито офицери и войници проляха кръвта си за освобождението на Корея“. Откакто взе властта през 2012 г., Ким Чен Ун систематично изгражда връзки с Кремъл. Руската инвазия в Украйна му даде възможност за първото голямо военно разполагане на Корейската народна армия след Корейската война. Това, според Виктор Чай, показва, че Северна Корея вече не се задоволява с ядрени оръжия и изолация – тя открито се стреми към ревизионистка роля.
За разлика от Пекин , който традиционно проявява известна сдържаност, Москва вижда чисто транзакционни отношения със Северна Корея.
„Те получават снаряди, ракети и войници, а в замяна Северна Корея получава храна, гориво и военни технологии. Русия изобщо не се интересува какво ще направи Пхенян след това“, казва Ча.
Рискът на Ким
Джени Таун от Центъра „Стимсън“, един от водещите мозъчни тръстове в контекста на международните отношения, добавя, че сътрудничеството с Русия е създало „огромни възможности“ за Северна Корея – от укрепване на политическия ѝ статус до военна модернизация и нови нива на трансгранично икономическо сътрудничество. Според нея това е и причината, поради която Ким сега открито демонстрира ролята на страната си във войната. Това създаде рамка за представяне на собствения народ на приноса за „решителни победи“ и за създаване на условия за героичен наратив.
Това е най-големият риск, поет от севернокорейски лидер след Ким Ир Сен, който нареди преминаването на 38-ия паралел през 1950 г. Пхенян участва и в други конфликти от Студената война – от Виетнам до Близкия изток и Африка – но никога толкова пряко и на толкова открито бойно поле, както днес в Украйна .
Въпреки че войната в Украйна действа като катализатор за сближаване между Москва и Пхенян, анализаторите смятат, че връзките между двете страни ще надживеят самия конфликт. Сътрудничеството все повече се разглежда като основа за създаването на „антизападен ред“.
Факторът Тръмп
Междувременно, допълнително измерение на всичко беше придадено от президента Доналд Тръмп , който през последните седмици бързо се опитва да прокара мирен план, основан на „размяна на територии“. Той разговаря с Владимир Путин миналия петък в Аляска , а вече в понеделник в Белия дом с Володимир Зеленски и европейски лидери.
Но загубата на територия в Курск може допълнително да отслаби преговорната позиция на Киев , докато руските сили бавно , но систематично напредват в източната част на Украйна , анализира Newsweek.
Срещата на Тръмп с Путин – първата от шест години и първото пристигане на Путин на американска земя от десетилетие – носеше символика, подобна на историческата среща на върха между Тръмп и Ким през 2018 г. Тогава този процес започна обещаващо, но се разпадна още на следващата година, оставяйки Корейския полуостров в още по-голямо напрежение.
Днес Ким и сестра му Ким Йо Чен продължават да затягат реториката си спрямо Сеул , като същевременно ускоряват разработването на ядрен арсенал. Както предупреждават анализаторите, всяка американска политика, която прави денуклеаризацията на Северна Корея предпоставка, е обречена на провал.
„Ако Вашингтон обвърже дипломатическите усилия с ядреното разоръжаване, подновяването на дипломацията със Северна Корея няма да успее“, заключава Джени Таун за американския Newsweek, съобщава Jutarnji.












