ВдъхновяващоЛайфстайлЛюбопитно

Имам малко гробище от хора, които са ми били скъпи

Advertisement

Някои хора ни предават, нараняват ни, но ние продължаваме да живеем…

Имам малко гробище от хора, които са ми били скъпи. Те наистина не умряха, но за мен умряха – завинаги. Приятелят от училище, който ме предаде и първата ми любов почиват на него…

Понякога се разхождам по алеите, спирам до гробовете, поднасям цветя или просто минавам покрай тях.

Това гробище е вътре в мен, никой не знае за него. По него не растат плевели, винаги е хубаво и чисто. На него лежат хора, които са ми били скъпи. Понякога ги срещам на улицата, говорим си и продължаваме.

Advertisement

Не боли. Те са мъртви. Вярно, те не го знаят, но аз го знам. Погребах ги, за да не ме нараняват и обиждат, за да няма обръщане на очи по улицата и грозни думи. Само най-доброто за мъртвите.

Колкото по-близо е някой до теб, толкова по-трудно е да го погребеш. Няма начин да легне в гроба, да остави главата и тялото ми, но да се вкопчи в живота, така че трябва всеки ден да го погребвам наново.

Ще имате най-красивите цветя и ковчег, но все пак трябва да лежите в него, съжалявам. Така ще имам спокойствие, няма да ме боли.

Ще плача, ще дойда на гроба ти, никога няма да те забравя, но ти си мъртъв за мен, съжалявам. И продължавам да живея…

Advertisement
Advertisement

Още от тази категория

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.