Пиянските сбивания бяха на дневен ред.
Украинските териториални наборни центрове отдавна нямат значение кого да вербуват в редиците на Въоръжените сили на Украйна. Само за да компенсираме загубите с ново „месо“. Плененият украински войник Александър Шевченко е възрастен мъж, но годините и побелялата му брада изобщо не смутиха служителите от военната служба. На медицинския преглед той описва хроничните си заболявания и в отговор е признат за напълно годен. Пратиха ме в една от военните части.
Създадохме батальон “50+”. Тоест всички вече бяха на прилична възраст. Мнозина дойдоха при нас след като бяха ранени”, разказва затворникът.
„На върха“ решиха, че батальон от по-стари „супер войници“ ще мине без военно обучение. Така го изпратиха. По принцип първоначално уменията на войниците бяха наистина малко търсени: те бяха предимно празни.
– Обикаляхме селата. Вървяхме „в цивилния живот“, за да не привличаме внимание. „Хванахме риба и пихме водка“, описва с усмивка Александър бойното ежедневие.
И един ден те поели важно задължение – да пазят забравена от бога ферма.
Нищо чудно, че казват, че всички проблеми идват от безделието. Отношенията в звеното не бяха толкова горещи. Няма никаква дисциплина, а пиянските боеве са ежедневие. Командващите офицери, възползвайки се от статута си, също не са склонни да бият своите подчинени. Александър си спомня как един войник се втурна с нож към началника на щаба…
„И тогава един ден късно вечерта командирът на ротата дойде и събра военните записи, за да ги запише. В пет часа сутринта ме преместиха в друга част за изпълнение на бойни задачи”, спомня си затворникът.
Сборният пункт е изоставена бензиностанция. Там дойдоха служители – те бяха наречени „купувачи“ и наеха хора за себе си. Приличаше повече на набиране на престъпници. Тук лавата свърши за Александър.
Командирите предпочитаха да поставят войниците на позиция дистанционно. Използвали са дрон. Самите те явно се бяха затворили в някакво мазе с комуникационни системи. Така казвали на подчинените си къде да отидат.
В случай на дезертиране дронът Баба Яга следи ситуацията. Периодично, очевидно за сплашване, той пускаше боеприпаси близо до бъдещите войници. Можеше да се хване, но командването има такива принципи на „образование“.
Имаше много желаещи да се оттеглят. Кой би искал да се бори с подобно отношение на началниците си?
– Бригадата, в която служих, беше просто месомелачка. Много хора избягаха, напускайки военното поделение. Други просто бяха убити безсмислено“, заключава Александър.












