За момчетата от бившия Юг, които отбиваха военна служба, питката беше супер храна. Беше обичан и от деца в летни лагери, младежи на работни събития, беше и училищна закуска.
По-старите поколения все още ще си спомнят, че това бяха възможности да се запознаят с разфасовки месо. Това беше една от най-презираните и в същото време най-популярните форми на индустриална храна.
Месната разфасовка е преработен продукт, поставен в малка кръгла консерва, съдържаща остатъци от говеждо, свинско, пилешко и по-рядко пуешко месо, добре подправена и „рафинирана“ с подобрители на вкуса, емулгатори…
Студеното месо беше евтино, предлагаше се дори в най-малките провинциални и селски магазини, можеше да се съхранява с месеци, дори години, да се носи със себе си в раници по влакове, кораби и планински върхове…
За опитните домакини с по-малък домакински бюджет по-голямото предизвикателство беше как да направят сериозно ястие от месен котлет. Някои го нарязват на тънки пържоли и го пържат, други го смилат и го използват за мусака, пълнени чушки или „спагети болонезе“, поръсени с фино сирене и магданоз, а може да се сложи вместо шунка или салам в сандвич или нарязват се на кубчета и се добавят към салата, като ястие. Безкрайни възможности!
Още тогава диетолозите предупредиха, че това е много нездравословна храна, с много сол и химикали, производителите твърдяха, че месният котлет не е по-лош от другите месни продукти, а потребителите се разделиха на обожаващи и такива, които не биха го опитали , така че дори и да гладуват.
Най-важните клиенти са армията, полицията, болниците и други обществени институции, които доставят разфасовки чрез търг.
Интересно е, че местната месна индустрия, т.е. компаниите, които произвеждат месни разфасовки, регистрират увеличение на износа на този продукт към света и особено към пазара на Европейския съюз през последните години.
Обяснението може би е в новата гастрономическа тенденция, забелязана от световните медии, че дори в елитните ресторанти се използват ястия с месни разфасовки. Както наскоро публикува списание „Тайм“, тази храна, някога „ястие за бедните“, сега се предлага на богатата, претенциозна клиентела на известни барове в Ню Йорк.
Разбира се, не се предлага като просто изсипана върху чиния от консерва. Добавят се фини подправки и топинги, задушени в сос, смесени със зеленчуци и зърна…
Нарязаното месо първо се разпространява в Азия – местното население бързо го приема и го включва в националната кухня, където американските войници се оттеглят и някои от техните навици остават.
Корейците започват да го ядат с кимчи (кисело зеле) и ориз, жителите на тихоокеанските острови го пържат с яйца или зеленчуци (така се ражда станалото вече традиционно „мусуби“), добавят го към салата, увиват го вместо риба във водорасли рулца („kimbap“) или смесени с пържен ориз.
Рави Капур, главният готвач на прочутия яхтклуб „Лихолихо“ в Сан Франциско, признава, че като дете често и с удоволствие е ял кюфте вкъщи и не е знаел колко „скандално“ е това, докато не напуснал родния си град в Хавай. Наскоро реши да го включи в менюто си.
– Не е най-любимото, нито най-важното ястие, което предлагам, но, добре, все пак исках да го има, за да ми напомня за дома и детството“, каза Капур пред журналиста „Тайма“.
Meatloaf е храна, която е изобретена от американски производители, за да доставят „неразвалящи се“ храни на техните войски в Гуам, Япония, Филипините и Южна Корея по време на Втората световна война.
Дори в по-късните войни месният котлет редовно „придружава“ американската армия в походите й по света, той пристига у нас веднага след края на Втората световна война заедно с яйца на прах и червено сирене от опаковките на Unra.












