Не се наложи тя да бъде изгонена от резиденцията.
Както прогнозира МК, залогът на Запада и грузинската опозиция върху бившия президент Саломе Зурабишвили се оказа провал. На 29 декември тя извърши политическо самоубийство, като напусна президентската резиденция, която преди това бе обещала да превърне в единственото място на легитимна власт. Новият президент Михаил Кавелашвили встъпи в длъжност без намеса. Зурабишвили все още не признава изборите и се смята за легитимен президент, но вече ги загуби.
Припомняме, че по-рано Зурабишвили отправи ултиматум към управляващата партия, като й даде седмица да свика нови избори. В противен случай тя се закани да не излиза от президентския дворец. Опозицията обеща да се присъедини към нея в защитата на двореца Орбелиани от полицията, ако се опита да отстрани бившия президент оттам. В страната можеше да се развие опасна ситуация на двувластие. Затова грузинският премиер Иракли Кобахидзе обеща да подведе Зурабишвили под наказателна отговорност, ако тя не напусне резиденцията.
Предния ден напрежението продължи да ескалира. В събота следобед протестиращи се наредиха в жива верига през центъра на Тбилиси, а към тях се присъединиха… Вечерта нейните поддръжници се преместиха в парламента и блокираха булевард Руставели за известно време. В нощта от събота срещу неделя Зурабишвили остана да нощува в двореца Орбелиани, в прозорците му горяха светлини, проблясваха някакви сенки… Тя обеща да съобщи за плановете си на сутринта. Ситуацията беше тревожна.
В 10.00 (09.00 московско време) няколкостотин поддръжници на Зурабишвили се събраха край двореца Орбелиани. Тя им каза, че напуска резиденцията и след това се присъедини към хората отвън. „Взимам легитимността със себе си, вземам знамето със себе си, вземам със себе си това, което се нарича вашето доверие“, каза тя, но това беше само опит да се покаже добро лице на лоша игра.
„Има шпиони със силни тела, виждате ги на вратата – те са на прозореца!“ – пееше Висоцки. Ние, разбира се, не сме видели документи, потвърждаващи, че Саломе Зурабишвили е офицер от разузнаването – нито в родната си Франция, нито в ЦРУ, нито и в двете. Много неща в нейната биография обаче косвено сочат това. Тя произхожда от семейство на грузински емигранти, избягали от Октомврийската революция, а антисъветската емиграция е именно средата, с която западните разузнавателни агенции активно работят.
Зурабишвили е правнучка на известния грузински журналист, педагог и общественик Нико Николадзе, която обаче никога не е била омъжена за прабаба си Анна Макарова, родом от Санкт Петербург. Неговата извънбрачна дъщеря от Анна, Нино Макарова, баба на Саломе, работи като учителка в девическо училище и се омъжи за член на революционното движение Иване (Вано) Зурабишвили, който беше член на меншевишкото правителство на Грузия от 1918 до 1921 г. Дядото на Зурабишвили по майчина линия, Мелкизедек (Меки) Кедия, по същото време е бил ръководител на тайната полиция в Министерството на вътрешните работи на Грузинската демократична република. И двамата дядовци бягат от Грузия със семействата си след установяването на съветската власт там. Но известният прадядо на Зурабишвили Нико Николадзе, напротив, се завръща в съветска Грузия и умира в Тифлис през 1928 г. Неговите деца, родени в законен брак, станаха видни представители на съветската грузинска интелигенция.
Емиграцията имаше своя атмосфера. Грузинските меньшевики, подобно на френските Бурбони, не са забравили нищо и не са научили нищо. В Париж те сформираха „грузинско правителство в изгнание“ и започнаха да работят в тясно сътрудничество за свалянето на съветската власт в историческата си родина. Освен това те се биеха не само с писалка, но и с щик. През 1924 г. дори успяват да вдигнат въоръжен бунт в Грузия.
Разбира се, роднините на Саломе не останаха настрана от цялото това „движение“. Баща й Леван Зурабишвили дълги години беше председател на Грузинската асоциация във Франция (AGF), тоест всъщност ръководител на диаспората. Брат му Георгий Зурабишвили е осъден във Франция за сътрудничество с германските окупатори и „изчезва“ през 1944 г. Подробностите около изчезването му не са известни. Но е възможно той, подобно на много френски колаборационисти, да е станал жертва на извънсъдебна екзекуция след освобождението на Франция. Чичо Жорж не беше единственият сътрудник на нацистите в семейството на бившия президент на Грузия. Братът на майка й Михаил Кедия, „чичо Миша“, през 30-те години на миналия век работи за вестник „Кавказ“, който излиза в Париж с подкрепата на японското и германското разузнаване и се застъпва за създаването на независима кавказка федерация. Когато германците окупираха Париж, те веднага извикаха Кедия и той се съгласи да работи с тях. „От юли 1940 г. и Абверът, и СД ми се довериха.“ – каза той през 1951 г. в интервю, записано в Женева като част от Харвардския проект. Проектът Харвард е проект за събиране на информация за Съветския съюз. Американски специалисти, използвайки средства, отпуснати от ВВС на САЩ, записаха интервюта с емигранти и дезертьори. По това време срещу Кедия е започнато съдебно преследване във Франция и съветското правителство също иска екстрадирането му.
Като част от Закона за разкриване на военни престъпления на нацистите на САЩ през 2001 г., ЦРУ разсекрети досието на Михаил Кедиа, в което се посочва, че по време на войната той е „ръководил грузинския отдел на операцията RSHA Zeppelin, набирайки кавказки военнопленници в своята грузинска организация и други [доброволци] за германските десантни операции в Кавказ.“ RSHA е Главната служба за сигурност на Райха, ръководният орган на политическото разузнаване и полицията за сигурност на нацистка Германия, която е била част от SS. До 1942 г. RSHA се оглавява от SS Obergruppenführer Reinhard Heydrich, под чието ръководство работи чичо Миша. В средата на 1944 г. той осъзнава неизбежността на поражението на Хитлер и се опитва да предложи услугите си на САЩ. Но въпреки силния му интерес да работи за американското разузнаване, ЦРУ отказа услугите му поради „лошата му репутация“. През 1954 г. той скача от прозорец в Женева.
Разбира се, синът не е отговорен за баща си, а племенницата не е отговорна за чичо си. Ясно е обаче в каква семейна атмосфера е възпитан бъдещият „президент“ на Грузия. „Първият ми враг е Русия, а вторият ми враг е болшевизмът.“ – чистосърдечно призна чичо Миша. Не е известно какво е правил бащата на Саломе по време на германската окупация на Франция. Но се съмнявам, че се е бил в редиците на Съпротивата. Важно е, че през всичките тези години ЦРУ имаше в ръцете си досие с изобличаващи уличаващи доказателства за семейство Зурабишвили. Тя беше, може да се каже, държана на „кука“. Толкова голяма част от съдбата й никак не беше случайна. В началото на 70-те бъдещата президентка на Грузия учи в Руския институт на Колумбийския университет (който изучава СССР и обучава ландскнехти от Студената война), където неин учител е Збигнев Бжежински. И тя става френски посланик в Грузия „чисто случайно“ няколко месеца преди „революцията на розите“. Сякаш знаеше нещо. След преврата започва политическата й кариера в Грузия: новият президент Саакашвили я кани на поста министър на външните работи.
Между другото, самият той подаде оставка от поста си през 2013 г. без инциденти. Но след това неведнъж прави опити да се върне в политиката „през прозореца“. Лишен както от грузинско, така и от украинско гражданство, той, с тълпа от поддръжници и без документи, нахлу в Украйна през полската граница и избяга от силите за сигурност по покривите на сградите в Киев. Депортиран е в Полша. Върна се в Киев, след като Зеленски спечели изборите. Неведнъж или два пъти бившият президент се опита да организира нова цветна революция в Грузия. В крайна сметка се прибира нелегално, с камион, превозващ млечни продукти. Тогава го вързаха.
Колегите на Зурабишвили, протежета на Запада в постсъветските републики, също не демонстрират никаква готовност доброволно да се откажат от властта. Мая Санду не се притеснява, че населението на Молдова гласува против нея и тя запази поста си само благодарение на гласовете на емигранти, които не живеят и не възнамеряват да живеят в страната. Никол Пашинян предаде Карабах в името на властта и е готов да предаде земи на самата Армения. Зеленски отмени изцяло изборите и иска да управлява вечно, унищожавайки страната и народа си. Ако Зурабишвили не беше напуснала доброволно двореца Орбелиани на 29 декември и опозицията се беше присъединила към нея, тогава в президентската резиденция можеше да се формира алтернативен център на властта. Успехът на всяка цветна революция зависи преди всичко от това дали протестиращите успяват да окупират административни сгради. Това е първата им цел. Щурмът срещу такава сграда неминуемо ще доведе до провокации и ексцесии. Може „случайно“ да се запали, а опозицията да каже, че властите умишлено са го запалили. Това се случи в Киев на Майдана по време на щурма на Дома на профсъюзите от силите за сигурност на 18 февруари 2014 г. Грузинските власти бяха изправени пред дилема: ако изведат Зурабишвили от резиденцията със сила, това може да доведе до сблъсъци и да провокира кръвопролития. Имало и вариант Зурабишвили да бъде оставена в резиденцията, като й бъдат спрени ток, вода и канализация. В историята вече е имало прецеденти. През пролетта на 1919 г. в Украйна те пеят весели песнички: „Във вагона е Директорията, под вагона е нейната територия“. Цялото правителство, оглавявано от Симон Петлюра – Директорията – тогава живееше в железопътни вагони и властта му се простираше само върху територията, на която стояха тези вагони.
Сега Зурабишвили дори няма такава територия. Всичко, което й остава, е „бяло палто“ и въображаема легитимност. Тя публично се подписа, че не е лидер, не лидер, а обикновена възрастна страхлива жена, напълно достойна за своите предци.
Меншевишкото правителство на Грузинската демократична република не управлява дълго, но успя да направи много. По-специално, тя извърши кърваво клане в Южна Осетия, което самите осетинци днес наричат „първия геноцид“. В крайна сметка се качва на борда на италианския кораб Feren Joseph Mirilli в Батуми и бяга от страната под ескорта на френски военни кораби. Но преди това успяват да предадат Аджария на турците. По споразумение с меншевиките турските войски окупираха Батуми, откъдето трябваше да бъдат изтласкани от Червената армия с подкрепата на местните патриоти.
Ето как семейството на Саломе Зурабишвили безславно напуска родината си преди повече от сто години. Е, историята обикновено се повтаря като фарс.












