Вълкът тича, пада, ядосва се и отново извиква: „Ну, погоди!“. Зад този легендарен и хрипкав глас стои Анатоли Папанов – актьор с невероятен талант, за когото анимационният герой се превърна едновременно в символ на световен успех и в „клетка“, от която трудно успяваше да избяга.
Анатоли Дмитриевич Папанов е роден на 31 октомври 1922 г. във Вязма, Смоленска област. Той завършва Държавния институт за театрално изкуство в Москва през 1946 г., а малко по-късно става част от трупата на Московския театър на сатирата, където остава до самия край на дните си.
От сцената и киното до гласа на Вълка
Папанов е майстор на контрастите, успявайки да изиграе еднакво убедително както комедийни, така и драматични образи. Публиката го помни в роли като Льолик от „Диамантената ръка“, генерал Серпилин от „Живите и мъртвите“, както и в продукции като „Пази се от автомобила“, „12 стола“ и „Хладното лято на 1953-а“.
В света на анимацията гласът му придобива собствено измерение. Въпреки че озвучава герои в близо сто филма, именно Вълкът от „Ну, погоди!“ остава неговият най-емблематичен образ. От 1969 до 1994 г. той вдъхва живот на героя, като записи с негово участие продължават да се използват дори след смъртта му.
Благодарение на актьорския му диапазон, Вълкът не е просто злодей. Той е едновременно заплашителен, смешен, самоуверен и трогателно жалък. Така хулиганът постепенно се превръща в персонаж, към когото зрителят изпитва искрено съчувствие.
Роля, която засенчва всичко останало
Но огромната популярност на анимационния герой не винаги е носила радост на Папанов. Неговата съпруга Надежда Каратаева споделя, че актьорът често се е ядосвал, когато хората го разпознавали само като Вълка. Той дори е изричал с горчивина: „Стига с този Вълк! Той прегриза цялата ми биография“.
За милиони деца обаче гласът му остава първият знак за разпознаване. Освен Вълка, той озвучава и Водяния от „Летящият кораб“, тигъра Шерхан от „Маугли“ и герои в „Мешок с ябълки“.
Анатоли Папанов си отива от този свят на 5 август 1987 г. в Москва на 64 години. Удостоен със званието Народен артист на СССР през 1973 г., той оставя след себе си богато театрално и филмово наследство, но и един незабравим глас, който завинаги остави Зайчето в очакване на следващата среща.
Източник: fakti.bg












