Ервин Ромел е роден на 15 ноември 1891 г. в Хайденхайм, Германия и става един от най-известните германски военни лидери по време на Втората световна война .
Военната му кариера започва по време на Първата световна война, където си спечелва репутацията на смел и находчив офицер. Награден е с Железен кръст за военните си постижения, а книгата му „Infanterie greift an“ ( „Пехотни атаки “) от 1937 г. става високо ценена като наръчник по тактика във военната академия.
Пустинна лисица
Издигането на Ромел на международната сцена идва през 1940 г. по време на германското нахлуване във Франция , където той командва бронирана дивизия. Неговата тактическа сръчност и способност за бързо маневриране го правят високо ценен във военния свят.
Истинската му слава идва по време на кампаниите в Северна Африка от 1941 до 1943 г., когато поема командването на Африканския корпус ( Deutsches Afrikakorps ).
Именно там той си спечелил прякора Пустинна лисица заради способността си да извършва изненадващи атаки и умело да маневрира през пустинния терен.
Неговите операции, макар и започнали с голям успех, започнали да се провалят поради логистични проблеми, изчерпване на силите и липса на провизии. Поражението при Ел Аламейн през 1942 г. е ключов момент, който бележи края на германското господство в Африка.
Той не успя да предотврати Деня „Д“
След завръщането си в Европа, Ромел поема отговорност за защитата на Атлантика срещу евентуални съюзнически нашествия. Той предвижда нахлуване в Нормандия, но плановете му за по-силна отбрана и ангажиране на танкови части не получават подкрепата на Хитлер . След съюзническото нахлуване на 6 юни 1944 г. ( Денят Д ), Ромел все повече губи доверие в ръководството на Хитлер и осъзнава, че Германия няма да спечели войната.
Знаеше за заговора срещу Хитлер
Ромел се е свързвал с определени кръгове в германското военно ръководство, които са се противопоставяли на Хитлер, и въпреки че не е бил пряк участник в опита за покушение срещу Хитлер на 20 юли 1944 г., е бил наясно със заговора. Заговорниците се надявали да отстранят Хитлер и да сключат мирен договор със съюзниците, но покушението се проваля.
Когато Хитлер научил за връзката на Ромел с конспирацията, той решил да запази публичния си имидж на герой. На Ромел му била предложена възможността да се самоубие, за да избегне срама от публичен процес и да гарантира безопасността на семейството си. Хитлер, разбира се, искал да предотврати унищожаването на морала на германския народ, ако се установи, че известният Ромел е знаел за бунта срещу Хитлер и мълчаливо го е одобрил.
На 14 октомври 1944 г., под натиск от режима, Ромел приема отрова и умира в дома си в Херлинген.












