Умишлено изчаках да отмине първичната, емоционална фаза на коментар на измененията в Закона за предучилищното и училищно образование.
Изчаках, защото една от най-опасните цели на тази провокация е именно крайно изостряне и ожесточаване на дебата в социалните мрежи, насаждане на страхове, създаване на обществено разделение и противопоставяне. А на нас, като общество, ни е нужно обратното – спокоен и сериозен разговор за индивидуалните права на хората с различна сексуална ориентация, нормализация на дебата по чувствителни теми, успокояване на излишни напрежения и изкуствени страхове.
Приетите изменения имат безброй политически и правни недъзи, сред които се открояват основно три:
1) Краен предизборен популизъм, недопустим по такива чувствителни теми. Този популизъм обслужва единствено пропагандните послания на вносителите от „Възраждане“ и същинските автори от тролските лаборатории на КГБ/ФСБ.
2) Опасна юридическа нескопосаност и на „забраната“, и на „дефиницията“. Така формулираните текстове предполагат, че индивидуалната сексуалност произтича от „българската правна традиция“ (?!), както и че сексуалността може да бъде „популяризирана“, че и „подстрекавана“, термин, който именно в „българската правна традиция“ се използва за правонарушения, дори изключително за престъпления. В резултат имаме закон, който пряко предпоставя, че сексуалността се придобива вследствие на външни давления (пропаганда, популяризиране, подстрекаване), както и че тя бива „традиционна“ или „нетрадиционна“, все едно е културно течение или пък изповедание, или по-лошо – форма на престъпно, противоправно поведение.
(Интересно, но маловажно, е как мнозинството в НС по този начин влиза в капана на неомарксисткия „Kulturkampf“, срещу който уж се бори…)
3) Трето и далеч най-важно – комбинацията от изострен, дори истеричен, публичен дебат и нескопосан правен език създава реална опасност от системно нарушаване на индивидуални човешки права на хора с различна сексуална ориентация, и особено – изключително опасен психологически натиск върху гей ученици и младежи. И това на фона на съществуващата и системно насаждана през различни медийни канали агресия срещу гей младежи, която нерядко през последните години прераства в заплаха срещу тези, които не прикриват различната си ориентация, пряко физическо насилие и няколко убийства, очевидно мотивирани с омраза на основа сексуална ориентация.
Политическата отговорност тук не е на „Възраждане“ – те успешно следват своите деструктивни цели и дневен ред на омраза и разделение, това е тяхната неприкрита политика.
Отговорността е преди всичко на ГЕРБ, които – от страх, популизъм или сложни сметки за политическо препозициониране – обслужиха „Възраждане“ и превърнаха маргиналната им пропаганда в законодателство. В много по-малка степен отговорност носи и моята политическа сила – ППДБ, която прояви пасивност в дебата, колебливост в гласуването на първо четене и в други случаи – склонност да пренебрегне политиката на пълна и безусловна изолация на „Възраждане“ от политическия дебат, т.нар. „санитарен кордон“, който безпощадно опасва келявата парламентарна група ЕСН, в която „Възраждане“ членува, в Европейския парламент.
Моят призив е всички компетентни по Конституция лица, в т.ч. депутатите от ППДБ и проявилите достойнство и нормалност депутати от ГЕРБ, да сезират КС срещу приетите текстове, и особено срещу дефиницията на „нетрадиционна сексуална ориентация“.
А моят личен ангажимент е още в началото на следващата сесия на ЕП да предприема подходящи действия пред Европейската комисия за оценка на съответствието на законовите изменения с правото на ЕС и пред Европейския парламент, в т.ч. групата на ЕНП, за оценка на политическите ефекти на приетото законодателство.
Радан Кънев, Facebook












