Икономика

Финансово земетресение в САЩ: Държавният дълг излиза извън контрол

Advertisement

Световните финансови пазари са разтърсени от безпрецедентно бягство от американските държавни облигации. Това събитие се превръща в най-сериозния макроикономически трус на лятото, поставяйки под въпрос стабилността на най-голямата икономика в света.

Причината за паниката сред инвеститорите е официалното потвърждение, че брутният държавен дълг на САЩ е преминал критичната граница от 40,047 трилиона долара. Фактът, че федералният дълг се е удвоил за по-малко от десетилетие, принуди администрацията да премине към режим на спешно кризисно управление.

Защо инвеститорите се отказват от американските активи?

Експертите определят ситуацията като истинска „стачка на купувачите“. В основата на този срив стои комбинация от критични фактори: неконтролируем бюджетен дефицит (достигнал 432 милиарда долара само за юли) и нестабилна фискална политика. Напрежението е засилено от геополитическите кризи в Близкия изток и прекратяването на споразуменията за прекратяване на огъня между САЩ и Иран, което държи цените на петрола сорт Брент между 91 и 94 долара за барел, подхранявайки новата вълна на инфлация.

Този масов изход изстреля доходността по облигациите. Доходността по 30-годишните книжа достигна 5,34% – ниво, което не се е виждало от 2007 година, докато 10-годишните облигации се търгуват при 4,71%–4,75%. Допълнителен натиск упражнява технологичният сектор, където гиганти като Amazon и Meta емитират огромни корпоративни дългове за развитие на изкуствен интелект, отклонявайки капиталите от държавните ценни книжа.

Advertisement

Кризисната намеса на Скот Бесент

В опит да успокои пазарите преди предстоящите междинни избори, финансовият министър Скот Бесент обяви спешна интервенция. От 9 септември държавата ще удвои обема на обратното изкупуване на дългосрочни облигации, като сумата на операция ще се увеличи от 2 на най-малко 4 милиарда долара. Въпреки това, банковите стратези определят мярата като „капка в морето“.

Анализатори от Goldman Sachs и TD Securities предупреждават, че тактическите ходове купуват време, но не решават структурния проблем. Разходите за отбрана, здравеопазване и социално осигуряване растат по-бързо от приходите, а САЩ вече изплащат над 1,4 трилиона долара годишно само за лихви по заемите си.

Глобалните последици от финансовия трус

  • По-скъпи кредити: Скокът в доходността автоматично вдига лихвите по ипотеките, автомобилните заеми и кредитните карти за обикновения гражданин.
  • Срив на долара: Индексът на щатския долар падна до тримесечно дъно (около 98.76-98.80 пункта), докато еврото поскъпна до 1.17 долара.
  • Бум на алтернативите: Инвеститорите бягат към „безопасни пристанища“. Златото скочи над 4500 долара за унция, а Биткойн отбеляза ръст, преминавайки границата от 75 000 долара.
  • Ефект домино: Подобен ръст в разходите за заемни средства вече се наблюдава и в Германия, Франция, Великобритания и Япония.

Въпреки че пълна фалираща криза не се очаква незабавно, Федералният резерв под ръководството на Кевин Уорш е изправен пред огромно предизвикателство. На предстоящия симпозиум в Джаксън Хоул правителството ще трябва да намери изключително труден баланс между борбата с инфлацията и предотвратяването на икономическо задушаване.

Advertisement
Advertisement

Източник: fakti.bg

Още от тази категория

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.