Улрих Зигмунд се очертава като една от най-интригуващите и спорни фигури в съвременната германска политика. 35-годишният политик от партията „Алтернатива за Германия“ (АзГ) може да навлезе в историята като първия премиер на провинция от крайнодясната партия след Втората световна война.
В навечерието на изборите в Саксония-Анхалт, Зигмунд се превърна в истинска политическа сензация. Докато много политици се сблъскват с гняв и обиди, той привлича все по-големи тълпи, а неговата партия отбелязва скок в подкрепата до над 40% според социологическите проучвания.
Списание „Шпигел“ го определи като „най-опасния човек в Германия“ – етикет, който вместо да го отблъсне, се превърна в символ на гордост за неговите привърженици. Зигмунд залага на позитивен имидж, прегръдки и послания за „връщане на страната“, като умело използва социалните мрежи, за да създаде чувство за общност и оптимизъм.
Пътят му към властта не е традиционен за политик. Роден през 1990 г., той е започвал кариерата си като сервитьор и строителен работник. По-късно придобива бакалавърска степен по бизнес психология и администрация от университет в Хамбург и основава собствен бизнес с парфюми и ароматизатори за помещения.
Политическата му кариера започва в консервативния лагер, но той бързо се присъединява към АзГ. Публичната му популярност избухва по време на пандемията от коронавирус, когато неговата критика към карантинните мерките в социалните медии му носи стотици хиляди последователи.
Въпреки възхода, пътят на Зигмунд е осеян със скандали. Той бе замесен в дискусии за т.нар. „ремиграция“ (принудително преселване на имигранти) на скандална среща в Потсдам, което доведе до отстраняването му от поста председател на комисията по социални въпроси в провинцията. Към това се добави и обвинение в непотизъм, тъй като баща му е получавал значително заплащане като сътрудник на колега от партията.
В личния си живот Зигмунд е семеен човек, живеещ в градчето Тангермюнде с жена си Юлия и дъщеря им. В свободното си време той предпочита фитнеса и търсенето на предмети с металдетектор.
Зигмунд позиционира себе си като глас на „здравия разум“, използвайки общественото разочарование от инфлацията, миграционната политика и енергийния сектор, за да закрепи позициите си. В момента властта изглежда по-близо до него, отколкото някога.
Източник: fakti.bg











