Хаджи Павле Риджички вероятно не е могъл да си представи, че решението му да купи мумия по време на посещение в Египет в средата на 19 век ще остави такава следа. Благодарение на този човек Белград получи „своята“ мумия.
В египетския град Луксор, по време на обиколка на тази древна страна, Хаджи Павле купува мумия, за която по-късно е установено, че принадлежи на жрец на име Несмин, който е от Ахмим.
През юни 1888 г. този благодетел дарява тази мумия на Белградския национален музей, която по-късно е „кръстена“ Белградската мумия, както е известна и до днес.
Дарителското писмо, което Хаджи Павле изпратил до тази важна културна институция, съдържало и една подробност, която не бива да се забравя. Той не само е написал, че намерението му е патриотично, но освен всичко друго, е отбелязал и че не е купил мумията „за себе си, а за сръбския народ“.
Пътешествията на белградската мумия
За първи път жителите на Белград имали възможността да видят този невероятно значим дар в началото на август 1888 г. Оттогава до днес белградската мумия е преживяла много.
До началото на шейсетте години на миналия век е била включена в постоянната музейна експозиция. За съжаление, има известни промени в концепцията на самия музей, поради което белградската мумия „е изтеглена в депото“, беше посочено на уебсайта на Националния музей в Белград.
До 1992 г. мумията е била част от Археологическата колекция, сформирана във Философския факултет на Белградския университет, на който е била предоставена за целите както на обучение, така и на преподаване във висшето учебно заведение.
По времето, когато къщите, принадлежащи на братята Величкович и Миша Анастасиевич, са били използвани за нуждите на Националния музей, което се е случило в периода от 1893 г. до началото на Първата световна война, жителите на Белград и всички други любопитни хора са имали възможност да видят този важен експонат. Стаята, в която се е намирала белградската мумия, се е наричала „Залата на мумиите“.
И наскоро, от 2012 г., Националният музей предлага възможност на желаещите да видят белградската мумия, като част от организирани посещения за по-малки групи хора. Мумията е изложена в долната част на ковчега и в стъклена витрина, при контролирани условия, за да не се получат повреди.
Невероятни открития
Не само беше потвърдено, че това е мумифицираното тяло на свещеник Несмин, но бяха открити и много други интересни неща за белградската мумия . Освен всичко друго, известно е също, че Несмин е бил на около 50 години, когато е починал, и че е бил висок 165 сантиметра.
Ноктите както на краката, така и на ръцете му, което е особено интересно, бяха позлатени. Установено е също, че най-вероятно е живял около 300 г. пр.н.е. и че белите му дробове са били отстранени, но сърцето му е останало в тялото му. Причината за това е свързана с вярването, което е съществувало в древен Египет, според което сърцето е центърът на ума.
Интересно е да се спомене, че част от експозицията на Египетския музей, който се намира в Кайро, е стела, тоест своеобразен надгробен камък на жреца Несмин. На около двеста километра от Луксор, тази стела е открита през 1885 г. и въз основа на нея е научено много за Несмин.
Вътре в тази мумия е открит и папирусов свитък, което се счита за много значимо откритие във връзка с Белградската мумия. Това е така наречената Книга на мъртвите, която е открита близо до сърцето на Несмин.
Гледайте документалния филм за белградската мумия по-долу:












